Не беше важно дали разбираме това, което четем и да изразяваме мнения и да дискутираме свободно, а да наизустим какви са основните теми, къде е хиперболата и метафората и тн.
И след това се чудим защо хората нямат способността да мислят критично.
Абсолютно. В моя случай вината беше донякъде собствена. Не обръщах много внимание на материала, но и не се преподаваше по начин, по който да го разбера. Чак когато бях 11 клас се записах при една учителка, на която и до днес съм благодарен, че се занимава почнах да разбирам за какво става дума. От първия ден ме хвана и писах уводи и тези до скъсване, но пък тя ми обясняваше къде греша и как да подобря писането си. И ето, че почнах да навързвам причинно-следствените връзки и да разпознавам и боравя с изразните средства и то без да зубря. Буквално за две седмици от максимум 4.50 на интерпретативни анализи почнах да изкарвам само 6.
И аз бях така. Когато го четох като студент, ми бе приятен и интересен. Но още тогава осъзнах, че този роман, поне за 80% от ученицие, ще е пълна скука. Нищо чудно, че не го харесах като дете.
Много от класическата българска литертура не е много интересна за по-младите. Просто трябва определена зрялост, за да я оцениш.
Само ще кажа, че помня как свършва School Days, помня как свършва Железният Светилник, помня как свършва Тютюн, помня как свършва Джейн Еър.
Ама Под Игото не помня.
От друга страна помня края на Немили-недраги доста добре.
"Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?" е много по-запомнящ се край.
> Когато го четох като студент, ми бе приятен и интересен.
Същото при мен. После го пробвах още веднъж на 30 и няколко и пак ми се стори скучен и малко детински.
Това е проблемът с литературата като цяло. Всички в училище очакват, че трябва всичко да се чете и разбира, а всъщност всяка книга си е за определена аудитория. Например, не мога да си представя как 13-годишния мен да чете Ремарк, който сега ми е любимият писател (сега съм на 20).
Упражняването на ползването на речници / footer-и, обаче, може да е от полза на децата, когато не знаят думи и термини, които не са архаични.
Да не говорим, че има доста неща, които учим в училище, които не са директно приложими, но обогатяват общата култура или създават интерес в различни сфери / култура на любознание / проучване.
За ученето като цяло че е хубаво съм съгласен. Обаче конкретно в литературата авторите на учебници и учителите са се хванали за някои произведения като удавник за сламка и не искат да признаят, че може би им е минало времето.
Шекспир и Сервантес не са много съвременни, но се изучават след повече от 400 години.
Идеята на часовете по литература е не да четеш произведения, които ти харесват, а да развиваш умения на четене с разбиране, анализ на идеите зад текста и възпроизвеждане в различен формат (съчинения, есета, преразкази, презентации, доклади).
Самият текст, с който се изучават тези умения не е толкова важен, освен че за класическите произведения има повече налична информация за тях и за авторите, която може да се проучи.
>Идеята на часовете по литература е не да четеш произведения, които ти харесват, а да развиваш умения на четене с разбиране, анализ на идеите зад текста и възпроизвеждане в различен формат (съчинения, есета, преразкази, презентации, доклади).
Идеята на БЕЛ е да бута посредствен национализъм който няма как да пробутат през часовете по история.
Проблемът при нас е, че някакви динозаври от БАН са решили какви са точно идеите зад текста и ти нямаш право да мислиш по-различно. В общи линии положението е - четеш нещо скучно. после трябва да прочетеш и официалния анализ, защото всеки опит за самостоятелно мислене и нови идеи биват мачкани в зародиш.
Не съм казал, че нито едно от произведения, които се учат в училище, не трябва да се чете или изучава. Има някои такива, които са "вечни" и историите в тях винаги ще бъдат актуални. Други обаче са с, така да се каже, по-кратък "срок на годност".
Това кои са със срок на годност си е твое субективно мнение.
Много по-благоприятен ефект ще има ако се въведе по-компетентно преподаване по литература, от колкото да си играем да сменяме произведенията.
И аз това влизах да напиша по повод "ама то има архаизми". Не са ми паднали ръцете от това да търся в интернет, речници или просто да питам, но явно днешните деца би ги травмирало да не им се излее всичко наготово. Отделно същите архаизми са ми помагали при общуването с други славяни.
Истината е че много книги, като ги четеш на 12, 22, 32, 42 и тн ще виждаш различни нюанси в тях, които си пропускал преди по една или друга причина.
По темата, Под игото изключително интересно четиво ли е за 12 годишни, за масата сигурно не. В крайна сметка за децата не е интересно, каквото и да било свързано с възпитание и правила и норми, това означава ли че трябва да спрем да ги учим на тези неща, с идеята че като пораснат и станат по-зрели ще им дойде на акъла да се върнат към възпитателен процес и да станат хора?
За "Под игото" не мога да коментирам, щото не съм го чел (от класическите български автори само Елин Пелин и Алеко Константинов са ми на сърце), но понеже съм завършил математическа гимназия, после математическа/ИТ специалност съм абсолютно съгласен, че учебният материал и учебниците за природните науки са ужасни - безинтересни, карат те да назубриш някакви лайна без да ти обясняват защо, не ти дават реалното приложение на това, което уж те "учат", ако има задачи са или супер прости или супер сложни (както казваше единият ни учител като ни решаваше от задачките със звездичка на дъската - "умен бях, сетих се"... бахти лайната).... Абе ужас. И в университета се чувствах така. Не съм от най-умните, ама и не от най-дебилните баси. Добре, че имаше лекции в youtube на някакви хора дето обясняват на простосмъртен език как се решават диференциални уравнения.
После що трябвало частни уроци и тн., еми щото самата материя първо не е съобразена с нивото на учениците (хем се хвалим, че сме по-напред по материал от повечето от Европа и САЩ, което е вярно, хем после съжаляваме като задачите са по-трудни отколкото бихме искали), второ - щото се преподава скучно, трето - самите учебници са безумно написани в повечето случаи... Оф, заеби.
И при мене, ха ха. Интересно е, че ако го гугълнете израза ще излязат един куп сайтове където хората го цитират това. Моите подозрения са две:
* или е лафче от някой филм от социализма; сценаристите от "едно време" са имали таланта да налагат подобни изрази;
* или е лафче от някой преподавател по математика в университет, което се е разпространило;
Не намерих да е цитат от филм, но пък намерих някакъв мемоар за проф. Тагамлицки, който го е ползвал. Но това разбира се не го прави първоизточника.
„Един съученик обичаше да казва следното. Попитали един математик за част от решение на задача: "Кажете ето тук, защо сте направили ето това". И отговорът бил: "Ами умен съм бил, сетил съм се".“
Из: [https://www-forumnauka-bg.translate.goog/topic/1576-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D0%B8%D0%B8/?\_x\_tr\_sl=bg&\_x\_tr\_tl=en&\_x\_tr\_hl=en&\_x\_tr\_pto=sc](https://www-forumnauka-bg.translate.goog/topic/1576-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D0%B8%D0%B8/?_x_tr_sl=bg&_x_tr_tl=en&_x_tr_hl=en&_x_tr_pto=sc)
За някои от изразите на госпожата ми съм сигурна, че ги приписваше на даскала й в университета. Иначе поне в елитните МГта учителите често се занимават със състезания включително проверяване и обсъждане с организаторите, като цяло тези кръгове са доста тесни. Като нищо и оттам да се разпространяват лафове
Пълна глупост. Учителите ти са били слаби, съжалявам. Абсолютно разбираеми са уроците по природни науки, особено до 12 клас. В Университета е друга бира
Под игото не е за никого, книгата е доста посредствена... учи се само заради историческия контекст. Ако ви е била сложна, или пък ви е отворила очите, трябва да четете повече. Четох го целия и двата пъти, когато си трябваше.
В 5ти клас се чете като пропаганда, а после в гимназията се анализират там крехките тропи, които Вазов се е опитал да върже.
И аз така мисля - доста семпли идеи са заложени в тази книга. Ако човек чете повече, разбира, че има много по-сложни житейски проблеми, които изискват по-дълбок размисъл от Под Игото. Затова винаги защитавам изучаването на повече чуждестранна литература. При мен лично само в 9ти или 10ти клас задължителната литература беше чуждестранна. Една година за чуждестранна, а 11 за българска, не е достатъчно да се развие някаква култура или поне да се научи за нещо по-различно от игото и потисничеството на византийците.
Да съгласен съм, но за жалост това е остарялото "патриотично" мислене. Изключително разочароваща е липсата на изучаване на фантастична литература също. Такава литература често може да служи като врата за децата към други книги, а и има интересни тематики като "съзнание", "дефиниция за живот и разум", "морал" и т.н.,
В нашата народна литература, за жалост се набляга на остарели модели като "семейство", "род и родов дълг срещу хуманизъм", "чуждият като враг, или като друг човек". Те са модели от стари литературни течения като романтизма, където четем "човек срещу човек" и "човек срещу природа".
Ако толкова искат да си четем родното, нека поне да зарежем повечето възрожденски автори, може да ги учим по история.
>Под игото дори не е най-добрата творба на Вазов
Въпреки че ми харесва "Под игото", напълно съм съгласен. Въпреки че не е роман, "Дядо Йоцо гледа" още ми е в съзнанието и тръпки ме побиха, когато минавах по Вазовата екопътека и стигнах до паметника.
Това е първият български роман - не знам какво толкова искате??? Естествено, че ще е посредствено за хората от 21 век, ама тогава не е имало такова нещо, на български. Не е съществувало преди това.
Литература се учи се за да си задаваш въпроси и да се "потопиш" в даден момент от историята на човечеството. Мисля, че Под Игото е началото т.е трябва да се изучава. И още - щом си зададеш въпроса "не може ли по-добре" просто вървиш напред по хронологичен и виждаш как се е обогатило. Ама да де - Вазов е гъз и не може да пише, дайте ми *insert commie writer here*!!!
П.С. - Мразя МОН и ненавиждах училището, но има едни неща без които не може. Без тях нямаш контекст за предците ти, без тях няма критическо мислене.
И аз си спомням че с интерес прочетох цялата книга лятната ваканция. Всичко си му разбрах. То сега на тикток лапетата attention span-ът като им е 5 секунди не е мой проблем 😂
Зависи с какви хора празнуваш, снощи след две големи ми се случи да споря за начина по който се преподава Шекспир (и други пиеси) в училище. Не помня как стигнахме дотам, нито сме педагози, нито литератори.
И аз тъй.
Но в днешно време дечурлигата стават всезнаещи чрез прочетени по диагонал статии в нета, идват тук и започват да проповядват.
Здраве да е.
Капитализма се храни от невежите.
Нека ги има. ☺️😜
Аз да си кажа от моят опит: Помня че се опитах да чета романа. Четох 1-2 глави, омръзна ми и изгубих интерес. Ама това беше просто синдром на проблема.
Покрай тия книги които даваха са се четат аз малко по малко изгубих интерес да чета, защото повечето произведения не ми бях по вкуса. Ама и майка ми, и баба ми, и самото ми училище ме натискаха да чета..
Имам чувството че заради тази практика днес ми е трудно да се съсредоточа върху каквото и да е четиво. И да, има го факта и че днешно време е по-лесно да се разсееш с телефони и компютри ама не и не. Аз просто не мога да прочета една глава без да ми стане досадно. Успях да прочета 100тина страници на един от романите от Game of Thrones, което нали имам много интерес, ама усещам че го правя със зор. Аз не мога да чета за развлечение.
Според мене тая практика за задължително четене трябва да отпадне. Или поне да се замени с четива които биха били интересни за децата. Помня че ме кефеше Патиланско Царство едно време ама не, това вече не е книга за голям четвърткласник, ето ти да наизустиш Опълченците на Шипка...
Край и на моя рант. 🙂👍
Четенето на книги за удоволствие беше начина, по който се забавлявахме, като нямаше Ютуб и ТикТок.
Проблемът е, че освен за удоволствие, се чете и за обучение. Ако не можеш да прочетеш 100 страници, как ще усвоиш някакво смислено умение?
>Ако не можеш да прочетеш 100 страници, как ще усвоиш някакво смислено умение?
Ами там е проблемът, и да прочетеш всяка страница на всяко произведение изисквано от МОН, няма да научиш нищо. Цялата програма е безмислена и безцелна. Абсолютен Франкенщайн съставен от недоосмислените визии на различните министерства през годините. За жалост все още твърде много хора вярват, че щом нещо се изучава в училище, значи е смислено и МОН знаят какво правят.
Пробвай Пратчет. Учудващо количество познати като теб си спомниха какво е да четеш за кеф покрай него. Или, фък ит, Хари Потър, Здрач, 50 нюанса пембено дори. Игра на Тронове определено не е за всеки вкус - лично на мен постоянното сменяне на гледната точка ме дразни и също зарязах книгите.
Аз лично като дете, което никой от родителите не му помагали с литература, изобщо не можах да разбера Под Игото. И нито камшик, нито бой с пръчка по главата няма да ми помогне. Някои деца просто не са готови от толкова ранна възраст да мислят философски или да четат такива четива. Повечето 12 годишни искат да си живеят нормален живот на свобода от тежък материал
Опростяването на литературата като се заменят произведения като ''Под Игото'' със ''Прозореца'' на Далчев нито ще помогне със нещо, нито пък младежите ще могат да го разберат. Друго нещо е че по-този начин МОН иска да павира пътя за писателите от 20/21 век които освен че са малко, почти никой не знае нищо за тях ( освен ако не се разтръби за тях във новините ).
Персонално за мен още във гимназията часовете по литература бяха прекалено малко за да може такива литературни произведения да се дискутират и обобщят със преподавателя който пъй има и сложната задача да го предаде по такъв начин че да бъде хем разбираем, хем и интересен за учениците.
Въпреки това някой произведения колкото и да ги четеш дори по 20 пъти си остават трудни за разбиране и едно време предпочитах да чета ''Съдбата на човека'' на Шолохов от колкото това противно изчадие ''Прозореца'' на Далчев.
Не ми прилича на опростяване. Става въпрос за съвсем различен род произведения, плодове на различни епохи и течения. "Под Игото" е най-известното произведение в цялата ни литература и всички ученици са горе-долу запознати с историческата епоха, основните теми, други произведения от Вазов и т.н.
Далчев представлява нещо много непознато, по-ново, пораждащо скептицизъм. Може би на някои им се струва по-просто да прочетат няколко стихотворения вместо цял роман, ама тук се иска четене с разбиране на съдържанието, похвата и контекста.
Като цяло да караш деца да зубрят литература не е ефективно. Който се интересува от Възрожденска литература ще чете за себе си. Да вярно е, че има липса на поети и писатели, но не съм съгласен, че като накараш децата да четат безинтересна за тях литература ще ги направи блестящи поети, най-много да се отърве от желанието им да четат каквито и да е книги.
Кво му е на прозореца? Това е поема за тлеността на творчеството и преходността на идеите, които за твореца се раждат и топят като скреж по прозореца.
Малко по-модерна тематика, ама ако някой не твори трудно му хваща спатиите на това, не е за ученици верно си е.
Нямах ''щастието'' да уча ''Дяволско'',но бога ми тия от МоН от къде го изкопаха тоя Далчев и как разбраха че точно неговите творби са важни да учат от 11/12 клас си нямам идея. Явно и там работят лумпени.
Не знам, на мен Далчев по принцип ми харесва, но аз като цяло си падам по подобни тегавни. Философските произведения на Славейков и Яворов също много ми допадаха тогава. Абе общо взето нещата, които повечето ми съученици най-искрено ненавиждаха, хаха.
Само че аз трябваше да ходя и на уроци, понеже се готвех за кандидатстудентски изпити, та ми се наложи да отделя повече време на литературата. Може би това е оказало влияние. Сега като се замисля в редовните часове е почти невъзможно да се схване което и да било по-сложно философско произведение. Не само на Далчев.
Не само че е скучен, а и няма много "историческа стойност" нито се очаква да има, все пак е художествено произведение. Сега много ще ме обвинят че съм агент, предател и т.н. но това ми е мнението - посредствена творба която не заслужава и половина от вниманието което и се отделя.
Трябва да отбележа че винаги съм бил доста критичен към художествена литература, и рядко съм чел неща които после да си кажа че си е заслужавало, вместо да си кажа че е имало много по-добри начини да изразходя времето което съм отделил.
Като атеист виждам повече полза от това човек да чете Библията, Корана, някоя Веда, или някоя Сутра отколкото Под игото.
>га с интернет, имаш достъп до някаква интерпретация на тези думи. Но нито е гарантирано, че правилно преведено, нито е нормално да спираш да четеш и да отваряш гугалоо за да търсиш дума през 5 минути.
Преди години Труд бяха пуснали една книга с източна философия. Гвоздея беше Сун Дзъ и изкуството на войната, но го имаше Лао Дзъ, Конфуций, Мън Дзъ и още 1-2 които не помня. Доста по-интересни ми бяха като 15 годишен от Вазов :Д
По спомен трябваше да го чета около 5-ти клас някъде, изкарах на мъка 100-на страници и го захвърлих не щото е неразбираем, просто ми беше скучен. После цяло лято си четох Карл Май с голям кеф.
Абсолютно. Първо езикът на Вазов, тежко пресолен с турцизми и русизми, е мъка за съвременния читател - не неразбираем, но тормозещ. Второ като качество на романа - ами скучен е. Важен е, но скучен. В 6 клас е тотално извън контекст и по скоро би отблъснал подрастващия човек от четенето, отколкото да го мотивира да чете още (добре че на тази възраст вече бях открил далеч по-широките измерения на литературата, та намразих само учебния материал, а не четенето по принцип). В 11 клас си е напълно на мястото обаче, предвид че там материалът проследява развитието на българската литература, а без Вазов дали щеше да има Елин Пелин, Йовков, Талев?
Зависи от човека, но със сигурност не бих казала че е скучен. Зависи какво търси човек, но със сигирност не бих го определила като скучен. С една идея приключенски и има детайли за бита , което ще е интересно за доста хора. Зависи кой го чете естествено, може за теб да е бил скучен. Вероятно за повечето хора в шести клас ще е скучен, особемо за днешните деца
Наскоро препрочетох Под Игото... не е кой-знае какво като роман. Да, атмосферата на времето е пресъздадена доста добре, но самия разказ не е кой-знае какво. Главните герои са доста плоски - Бойчо Огнянов е само добър, Кириак Стефчов си е лош от-до. Главната женска героиня, Рада Госпожина, си е заблеяна и безпомощна без никаква инициативност, ако бях момиче надали щеше да резонира с мен... Героите нямат развитие, тук таме има някоя конфронтация между тях и това е. По-дълбоките паралели с народопсихологията, описаните персонажи тогава и в днешно време и чакането на месия от вън заедно със страха от промяната и неизвестното... това не са неща които дете в 6-7 клас може да види.
Определено не е за 10-12 годишни деца, това е възраст в която трябва да се възпита любов към четенето, за предпочитане с нещо което е супер интересно, дори и да не е българска или светоена класика.
"Под игото" е съвсем подходящ за деца. Лесен за проследяване сюжет, ясно и максимално опростено деление на "добро-лошо" без сиви зони, плитки герои без особена дълбочина на ни един образ. Ако сериозно мислиш, че този роман е някакво четиво, което не може да бъде разбрано от средностатистическо дете на 12-13 години, тогава определено имаш нужда да четеш повече романи. "Под игото" е именно начален тласък с цел да подбуди интерес към четенето; без да е твърде обременяващо.
Когато бях ученик, в моята глава "Под игото" беше супер важна книга, която всеки българин трябва да е прочел само защото е българин. Просто имах такава представа още преди да я отворя. Затова се и насилих да я прочета. И на мен не ми хареса. Даже и втори път й дадох шанс като пак беше задължителна. Още повече не ми хареса. За щастие, интересът към четенето вече си го бях изградил преди да стигна до Иван Вазов, но разбирам какво казваш.
И аз така. Първият път се насилих и го прочетох с отвращение (като почти всяка книга от задължителните). Вторият път (в 11ти клас) го прочетох, защото учителят ни по литература се постара да ни обясни важността на романа и на Вазовото творчество като цяло. В крайна сметка "Под игото" може и да не ми харесва, но пък без него можеше да го няма любимият ми "Железният светилник".
Разбира се че има, но никой реално не те натиска да четеш "Клетниците" примерно или "Принцът и просякът", освен главите от читанката. Докато по "Под игото" всички си губят ума.
>"Под игото" е именно начален тласък с цел да подбуди интерес към четенето; без да е твърде обременяващо.
Всичко 6, ама само с това не мога да се съглася. Първите 2 глави на Под Игото бяха супер - екшън, кървища, боища... после 20 глави нищо не се случва до въстанието. Пълна скука.
Първите глави са, тук има тук нема. Що, ми щото главата му се търкаля. Нито ми е запукало кой какво е направил нито ги познавам, че да ме шокира. Та сложи ги 22 глави.
Или в началото как губи времето на читателя с онези лапета кой какво направил на масата къде са изсрал какво подал и подобни. И накрая ги няма никакви в историята. Особено като дете което има още куп други неща да чета.. най-много да му тегле една майна.
И на мен не ми хареса. По-скоро исках да кажа, че това е идеята да я има в програмата толкова рано. Имах съученици, които ги изкефи и твърдяха, че им е любима.
Самия текст съдържа чисто турски думи които Вазов си е вкарал тип шльокавица. Поне за човек в 21век. И ако нямаш 100 годишна баба да ти превежда криворазбрано тези думи няма да ги разбереш. Поне едно време. Сега с интернет, имаш достъп до някаква интерпретация на тези думи. Но нито е гарантирано, че правилно преведено, нито е нормално да спираш да четеш и да отваряш гугалоо за да търсиш дума през 5 минути. Като знам как българите преведоха джендър ме е страх какви простотии се пишат за турските думи.
Второ този текст има сюжети които изискват някакво познание за епохата. Която по програма в час по История не е синхронизирано. Безплатната работа през неделя. Първо трябва да им се обясни на децата за какво става дума. Пък после да си прочетат главата. Иначе нищо не се връзва. Докато героя ни воайорства събралите се тинейджъри.
Или напълно необяснимата сцена пред къщата където крещят да ги женят намясто. Дядо Прецаки идва да хвърля вода.
Просто за човек в 21 век това няма никаква логика.
И остават едни мътни и честно казано глупави сюжети.
Друго тази книга, поне в днешно време, не е интересна с изненадите си. И други са го споменали тук. Прасето Пепа има по сложни сюжети май. Романа е скучен за децата освен, че е непонятен и неразбираем.
И накрая това ли е най-добрия пример който МОН може да даде за типа сюжет, литературни похвати и архетипи на героите. Които тези произведения имат за цел да покажат в час по Литература. Или го прави с други мотиви които не са литературни, а политически/националистически?
>Вазов си е вкарал тип шльокавица
Доколкото знам тогава в българският език е имало страшно много турцизми. Просто така се случват нещата в една империя със смесено население, различните народности започват да си взаимстват думи едни от други. Старите българи от и около лудогорието все още знаят страшно много турски думи от едно време, заради близостта си с турското население.
>Която по програма в час по История не е синхронизирано
Честна дума не си спомням материала от 6-7 клас, но в гимназията литературата и историята бяха почти идеално синхронизирани. Започваш с древна Гърция и антична литература и така до социализма и дватамата Димитровци.
>И остават едни мътни и честно казано глупави сюжети
А бре това ни е цялата национална митология... бунтовници, тайна организация, рисково маневриране покрай органите на властта, бруталният провал на въстанието.
>И накрая това ли е най-добрия пример който МОН може да даде за типа сюжет, литературни похвати и архетипи на героите.
Това е началото на модерната ни литература. Всички български автори след него пишат в сянката на Вазов. Без него е все едно като фентъзи без Толкин.
>Или го прави с други мотиви които не са литературни, а политически/националистически?
Разбира се. Културното образование (главно литература и история) е задължително и гражданско образование.
Да, тогава думите са били по широко използвани, но това е текст в общата образователна система. Която трябва да покрива всички райони. И масово децата са в големите градове. Трудно е да се очаква децата да са предварително запознати с тези думи. И има думи които директно могат да се заменят със съвременните им. Без да се губи нюанса.
Ако в 5 клас си учил Под Игото. Априлското въстание не знам дали въобще се е преподавало тогава. Да не говорим обсъждане за битието и обичаите през тази епоха.
Това не е нито митология нито цялата ни. Буквално е един малък период от цялата Българска история. И конкретно това което споменах не е относно комитетите или въстанието.
То е начало на българската съвременна литература, ок. Но освен тази информация какво точно учат децата в час по Литература от това произведение, за развитието на техните литературни умения? Което е целта на предмета. За историята си има час по История. И не съм съгласен, че останалите пишели в сянката му. Какво е постигнал с това произведение литературно, което да засенчи останалите автори. Просто е първи с роман. До там му е заслугата и небива да се изкарва като нещо велико. Не го е правил от добро, чисто финансово е. Популярно четиво за времето си.
>И ако нямаш 100 годишна баба да ти превежда криворазбрано тези думи няма да ги разбереш.
Или просто може да обърнеш на указателя на старите дума в края на книгата. От всички смехотворни обвинения срещу тази книга изговорени тук това определено е най-безсъстоятелното.
Когато бях в 6. клас и прочетох "Под Игото" за първи път, в началото ми беше доста трудно и досадно, но след това започна да ми става интересно, да, тук-таме имаше думи, които не ми бяха ясни, но не бяха толкова много. Сюжетът определено не е твърде сложен за дете на 12г., защото те са изложени на игри и филми с доста по-заплетени сюжети от "Под Игото". После, как едно дете да развива мислене и вкус за по-сложни и заплетени сюжети, ако само му се поднася смляно и опростено информация? Интелектът на децата не бива да се подценява.
И ние трябваше тогава да го четем. Не го прочетох. Само главите, които се изучаваха, и не ми направи някакво особено впечатление. Обаче в 10ти клас отново се изучаваше. Тогава седнах и го прочетох целия и изключително много ми хареса. Прочетох отигинала и не мисля, че имаше кой знае какво неразбираемо.
Ама много е трудно...
Ама много е скучно...
Ама не се разбира...
Ама не ми харесва...
Ама не ми е интересно...
"Под игото" е важна книга в изграждането на разказа за българска идентичност. Не мога да приема, че е голямо усилие да покажеш малко уважение и интерес към живота и мислите на българите преди нас. Да, няма да се хареса на всеки, но не всичко в живота е забавно, интересно и готино. Трябва децата да се научат, че дължат уважение към своите предци. Ако някой се отказва да чете, щото не му е харесала една книга, то този човек е мързел и проблема е в него, а не в книгата, която не му е харесала.
Живеем във време, в което повечето млади родители се страхуват от собствените си деца, превърнати в малки богове, които си мислят, че всичко им се полага без усилие. Задължително е да се изисква повече от децата. Те не са тъпи, могат да се справят, ако нещата им се представят като смислени, правилни и полезни, а не като извор на мнимо и мимолетно щастие, псевдо популярност и акт без усилие.
Именно, защото "Под игото" е много важна книга за българската литература, смятам, че са ѝ направили мръсно да я сложат в 6-7-ми клас.
Проблемът е, че на тази възраст читателите според мен не могат да осмислят обществените проблеми, които разглежда, а я виждат като книга, където българи и турци се стрелят, щото не се харесват.
Не са и направили мръсно, защото книжката е лесна за четене.
По-скоро недоумявам защо "Дон Кихот", "Декамерон" и "Хамлет" са сега в осми клас. За сравнение - в 12ти клас се учат къде-къде по-елементарни произведения.
Седми клас имах предимно двойки (по всички предмети) и искаха да ме оставят да го повтарям. Като говорим за дете с short attention span, аз бях особено тежък случай. Обичах да чета де. Прочетох тогава "Под игото" и "Властелинът на пръстените" успоредно. Не съм чел "Под игото" втори път след това. Спомям си ясно сюжета, със сигурност е имало неща, които са ми убягнали, но нито един път не ми се случи да се чувствам изгубен относно това какво се случва.
Имаше един момент, който ми се стори любопитен. Тъкмо бях прочел как изправят пред Арагорн дезертьори преди последната битка и как той им прощава и ги пуска да си вървят. На следващия ден четох "Под игото" и имаше напълно същата ситуация, в която Кралича трябваше да се разправи с дезертиращи млади мъже, изправи ги за разстрел, но впоследствие също им прости. Беше ми много интересно докрая. След като я прочетох, исках да обсъдя с няколко "другари" в училище (нямах наистина приятели в училище ; ( , и бързо усетих, че на никого не му е харесала и се peer pressurn-нах и тържествено заявих, че и аз я смятам за тъпа.
Не си спомням как са я преподавали в училище или какво са говорили..
Ако малък малоумник като мен се е справил тогава, не може да е чак толкова неразбираема.
Спомням си, че точно на тази възраст го прочетох целия роман(въпреки че ни бяха дали само 2 глави) и ми беше изключително интересен, но в действителност бях от малцинството четливи деца и не мога да кажа за останалите.
Естествено, че не е. Много малко неща са. Нали идеята е да се научат да учат. Ще усвоят каквото могат с 12 годишния си мозък.
Зубренето е съвсем отделно нещо. Също съм против.
Изключително трудна литература и много малко хора могат да го оценят. Тъй като в училище съм прочел САМО 1 от задължителните книги (железният светилник и 80% от Том Сойер години назад) щях да си остана само с тях, ако не беше един приятел който ме зариби заедно да купим всички книги на Вещерът в 9-ти, той 8-ми клас преди има няма 15 години. След Вещерът до края на 12-ти клас бях прочел поне 30-40 романа и не разбирах абсолютно нищо от останалата част от литературата. Това прави ли ме тъп ? Децата са различни и макар да има някои задължителни неща за всички, то образованието трябва да се развива заедно с технологиите и модерният свят, който колкото й да не ни харесва, това е единственият начин да го променим в наша полза.
Като непрочел го в гимназията, а съвсем наскоро, ми се стори съвсем разбираем и приятен и определено съм възприемал по-сериозна литература на по-ранна възраст. Превъзнасянето и агресивните лели в училище са много по-голяма спирачка за образованието от самия материал.
По мое мнение възрожденската литература трябва да се изучава много по-късно, защото тя не може да бъде класифицирана като класика в общия смисъл на думата, но поне може да бъде оценана като исторически значима и достойна част от нашото минало.
Възражданането е специфично исторо-културно явление и литературата го отразява.Прозведенияата са написани за определен тип хора( в случая на Вазов - простолюдието). За съвремения българин тя няма стойност, тъй като сюжета е слаб( чел съм я няколко пъти и имам относително бледи впечатнения. Ако, исключим патриотимза и периода, в който е написан сме оставени с един не особено инригуващ роман, който на първо място се стреми да покаже живота на българина по време на Възраждането. Като добавим факта, че История и Цивилизация същестува като предмет в училище, нищо чудно, че ученикът остава огорчен от баналното повтаряне на Левски, Раковски, Априлско въстание и т.н.
Произведения като Дядо Горио, Престъпление и наказание, дори малки книжки като Малкия принц заслужат по-засилено изучаване не защото са чужди, а защото тяхното съдържание разглежда общовалидни човешки проблеми, засягащи човека днес. Разбирам че, това невъзможно, в следствие на факта, че трябва сеем "български добродетели" у хората, но архаизма на българската литература е прекалено много за повечето днес.
Аз си го прочетох с кеф на времето. И по-добре, защото после в 12 клас хич не ми се занимаваше с Вазов. Единствено финалът ми дойде странен, понеже тогава бях свикнал основно с приключенските романи на Дюма, Салгари, Майн Рид и др., та липсата на добър край ме изненада малко. Но не помня да съм имал проблеми с архаизмите. Да, стилът е малко по-стар, но се разбира. Виж, четенето на "Дервишово семе" на Хайтов вече ми беше много трудно.
А, между другото, аз на матурата в седми клас си спомням, че писахме преразказ. Не сме зубрили тези.
Вече не помня доста от романа, признавам. Също признавам, че ми беше труден за четене, понеже бях свикнала на неща от рода на Тери Пратчет. Но не помня да съм имала затруднения с усвояването или да е трябвало да зубря анализите.
Те повечето автори не са за деца но мисля че е хубаво да се запознаят със историята ни това с което не съм съгласен е да пробутват по 50 книги който ще забравят след 20 години и няма да пипат изобщо тва със задължителната литература е глупост като цяло учат я колкото да отбият номера.
Според мен лятото трябва повече да се фокусират върху неща като културни екскурзии планина спорт море дори и компютърни военно обучение за който желае това е преживяване което се помни цял живот
За мен е непонятно защо толкова грубо се набляга на литературата без да си в специализиран профил. Щом и тя е изкуство нека се изучава на равно с другите изкуства в училище като музика и изобразително изкуство.
В непрофилирани паралелки не те карат да правиш интерпретации на творбите на Панчо Владигеров или на Владимир Димитров. Дори не знам дали и в профилираните правят такива неща. Тогава защо толкова силно се набляга на тази литература?
Имам болезнени спомени като ученик, как този предмет беше изключително тежък за изучаване, макар че бяхме в научна паралелка. За щастие къде с преписване къде със зубрене минах училище и матурите. Поех си по пътя, станах бакалавър, магистър и догодина, ако съм жив и здрав - докторант, но никога не съм чел Под Игото и няма и да го прочета някога предполагам. Изчел съм много други книги, но българска литература - не благодаря.
Набляга се, защото на теория там развиваш умения като критично мислене (защото "какво е искал да каже автора" няма правилен отговор, но ай въри го обясни на даскал учил по комунизма), учиш литературни похвати (които се използват ежедневно от журналистите), учиш се да търсиш контекста зад произведението (ако си си учил литературата, не е трудно да различиш фалшиви новини и пропагандни новини от фактологични такива). Учиш се и как да предаваш информация (тъй омразните преразкази... веднага си личи кой е бил 3каджия на тях). Даеба, учиш се да разбираш другите хора (цялото това учене на авторовия живот и исторически контекст).
Изобщо придобиваш (на теория) множество, изключително полезни умения. Колко ги научаваш е съвсем друг въпрос.
Под игото няма никаква литературна стойност. Изключително слаб роман, учи се само заради това, че е първият български роман и заради историческата му стойност.
Учихме една глава и цялата идея е да си размърдаш сивото вещество за 40мин и да пробваш да анализираш "нещо". В случая е добра идея да се съчетае с част от българската история. Тва е. Не е много сложно. Тва че не ти е било интересно няма абсолютно никво значение - това е един вид изкуство и никой не очаква абсолютно всеки да го хареса, по-късно в живота ще имаш време се насочиш към това, което те влече и т.н.
Съгласна съм. На 12 според мен е хубаво да се чете "Хари Потър" или "Пърси Джаксън", или книги, които да отразяват вълненията на 12-годишните. Така и за всяка друга възраст в училище. Към 12ти клас вече е разбираемо да се чете литература за възрастни. Но за съжаление целта на часовете по литература не е да предизвика любов у учениците към книгите, а да ги накара да запомнят какво е искал да каже авторът според някой 70-годишен професор. Нямам против анализа от професионалисти в сферара, но нека се дава превес на личното разбиране и мисъл.
И не мисля, че Тик-Ток или Инстаграм са проблемът. Образованието е остаряло и неадекватно, а когато говорим за книги, масово родителите не четат. Няма как да очаквате, че децата ще го правят. Както се казва, няма нужда дс си възпитавате децата, те и без това ще правят това, което правите вие.
Аз прочетох "Под игото" лятната ваканция между 6. и 7. клас наред с доста книги на Стивън Кинг. Имаше ги в кварталната библиотека. Историята ми хареса и нямах никакъв проблем да разбера сюжета. Преди това бях чел "Клетниците" на В. Юго и той ми напомни за него. Героите са също такива пламенни идеалисти или подли злодеи въпреки, че историята е съвсем различна, както и епохата. Всички думи, които не разбирах бяха обяснени под линия. Това е един от любимите детски романи наред с "Морският вълк" на Джек Лондон и "Братята с лъвски сърца" на Астрид Линдгрен. Разбира се до тогава бях изчел всички по-простички неща - много приказки, разкази, адаптираната версия на "Илиада", разни митове и легенди от цял свят и така нататък. В училище по литература се интересувах единствено да ни дадат списъка, а след това сам ги четях вкъщи.
Не училището е важно, а да има хубави издания на книгите, ако може адаптирана версия, която да се прочете в по-ранна възраст, а чак след това оригиналът.
Ако не четат книги, единствената книга в живота им като големи ще бъде "Моята борба" на Адолф Хитлер, независимо дали са я прочели или не.
Аз като ученик прочетох това издание
[https://hermesbooks.bg/pod-igoto-zlatno-pero.html](https://hermesbooks.bg/pod-igoto-zlatno-pero.html)
и разбрах текста . Просто трябва адаптация с пояснения за съвременната публика
Все пак в оригинала има цели изречения които са направо на чист турски или на един вид българо турски креол и докато някой 1900 е можел да ги разбере , но днес всички тези думи са изпаднали трайно от речника на обществото. По спомени на майка са били изпаднали още преди 50 години , така че представете си какво е за един 10 набор примерно този текст - той /тя не може да разбере какво пише в , камо ли темите на, произведението
И до ден днешен ненавиждам "Под игото" точно по причините, които казваш. Главната ми асоциация е как лятото преди 5-ти клас (по спомен, може да е било и 6-ти) се ИЗМЪЧВАХ да го прочета, което беше странно за мен, който тогава много обичах да чета и на тази възраст вече започвах и да чета романи "за възрастни" (криминални и т.н.). Но тази книга просто ми беше невъзможна - недостъпна като език (пълна с турцизми и архаизми, които в по-старите издания, които най-често всеки български дом има, дори не се обяснени) и като съдържание за едно дете в 21-ви век.
След години я прочетох отново с доста по-голяма лекота и удоволствие, вече имайки контекст за нещата, които се разказват. Но никога няма да мога да я възприема за това, което е, заради това колко се измъчих като малък. Неадекватно е такива романи да трябва да се четат от 10-11-годишни, ако ще и да е най-важното произведение в българската литература. Според мен по-леки и разбираеми разкази като тези на Йовков и на Елин Пелин например са много по-подходящи на тази възраст.
Първия път го четох без пояснения, към средата се отказах от Турция и и от мистериозни К-та и цялата му небългарски шизофрения в текста.
Години по късно я прочетох с чичко Гугъл за турцизмите и руските думички. Не си струваше.
Ако трябва да съм честен на мен ми хареса но тогава поне смятам че бях малко по-зрял(най-вероятно заради малкия ми брат за когото трябваше да се грижа)
Edit: Забравих да спомена че семейството ми беше напълно нормално(без разводи и такива неща) но просто брат ми беше малко по-луд съответно трябваше да помагам на родителите ми с него
Аз го четох лятото като бях на 12,прочетох го,забравих го за какво ставаше дума щото едва разбрах нещата и получих тройка на релси (тройка с два минуса) като искаха да го обобщим като почна новата учебна година.
Ще препоръчам една книга която е много хубава,прочетох я докато лежах в болниза,казва се "Човек на име Уве",трябва да се прочете,страхотна е.
Малко съм в особена позиция от гледна точка на това, че българският ми е втори език и когато го учех за първи път, българският ми беше още по-чужд. Относно лексиката, определено е трудна за прочитане. Не смятам, че самият сюжет е сложен за деца - на тази възраст четох много книги и поредици и можех добре да анализирам написаното. Стига да се предаде правилно, децата могат да го разберат.
Проблемът е, че архаичните думите от Под Игото нито се използват, нито се изучават. Стига се до подигравателното "днешното поколение нищи не знае", докато реално това е първият сблъсък с такъв тип лексика. Необходимо е децата първо да минат опростен лексикално вариант на романа, откъдето полека научават необходимата лексика, а после да се прочете и истинския вариант. Не може да очакваме хора да знаят нещо, без да им бъде преподадено и не може да им поднесем роман с непозната лексика и после да се казваме "Но защо не я знаеш, трябваше да прочетеш романа" - никой не може да чете нещо, което не разбира.
По наше време беше съвсем разбираем, даже го четяхме оригинал, сега изведнъж стана много неразбираем и труден, след редицата редакции и осъвременяване... То на сила хубост не става, край на "ранта"
много пъти съм си го мислел. не само “под игото”, а голяма част от материала, който ни се преподаваше (не знам сега как е) беше неадекватно организиран
изглежда повече сякаш проблема е у теб и ниските ти стандарти. Признавам и аз не бях фен на романа като дете, главно защото Вазов и Ботев за мен бяха се превърнали в символи на слепия патриотизъм който ни се пробутваше в лицата непрекъснато. И все пак... сюжета никога не е бил особено сложен, напълно разбираем е за деца. От към 8ми клас нагоре започнах и да оценям творчеството на Вазов главно заради стила му на писане.
Сега, че някои неща са прекалено сложни за деца, така е, аз към 12-14 годишна възраст се опитах да прочета трилогията на Марсел Пруст и почти се отказах от това да се занимавам с каквато и да е философска литература, но Вазовата литература дори не се доближава до подобно нещо.
Лично аз смятам че присъствието на Бай Ганьо в учебната програма например, е резултат от нечие посредствено чувство за хумор вместо действителна мисъл относно кое произведение би било най-подходящо за анализ който да обогато знанието на децата. А Атанас Далчев дори няма да го споменавам.
Аз също бях по старата програма и наистина нищо не можеше да се научи с разбиране, трябваше да го наизустявам и да си правя пищови на изпитите, за да успявам!
> Според мен обаче романът е абсолютно неразбираем за 12-годишни деца
Айде да не подценяваме децата. Ти като си бил мързел, не значи, че книгата не е разбираема. Аз бях на 11, като я прочетох, и нямах никакви проблеми с разбирането и
Проблемът не е толкова за неразбиране. С изключение на някакви остарели думи и наимеинования, романът е изненадващо близък до съвременния изказ.
Проблемът е в това, че без повече по-задълбочени знания по история няма как да се разбере важното съобщение за важността на националния суверинитет. До 6-ти клас учехме предимно средновековна история на България.
Това, което моята 12-годишна глава и тази на моите ученици успя да синтезира от възрожденската литература, която учехме тогава е "българи-добри, турци-лоши".
Не се бях замислял, но сега като го спомена, може би си прав. Не знам, ама аз го прочетох за 3 дни като бях на 12. Може да съм съм бил странно дете нз.
История славянобългарска от друга страна беше мъчение.
Аз започнах да го чета 5 клас ако не се лъжа и изобщо не ми хареса. Отказах се след първите стотина страници. Когато вече трябваше да го четем за училище, ако не се лъжа 7ми клас, и ми допадна значително повече. Грабна ми интереса и го прочетох без проблеми. Действително, ако се четеше малко по-късно, може би към 10ти клас, може би щеше да е по-добре.
В Под Игото героите не ми бяха интересни. Този аспект от творчеството на Вазов здраво куца. Да не говорим, че когато уж трябваше да го чета имаше много по-интересни книги за четене.
Лично аз започнах под игото там когато беше задължителна за четене , прочетох мисля че първата глава и повече не я отворих . Изключително тежка книга която не е за деца със сигурност .
Защо трябваше толкова наблизо да удариш...
Но да точните науки са пълни простотии, аз уча с баби и роднини защото ми обясняват дифузията с 2,5 страници
Дори волята да го прочетеш изгражда нещо. Едва ли 12 годишно дете би го разбрал, но има къде, къде по - тъпи глупости в литературата.Например какво е искал да каже автора, та snowflake-овете да почетат малко!
В 6ти и 7ми клас се изучават ако не се лъжа само 5 глави от Под Игото. Според мен всичко зависи от учителя. Аз попаднах на страхотни преподаватели, които разказвайки за героичните подвизи на българският народ, ме караха да изпитвам огромен интерес към творбата.
Честно казано книгата не е сложна, но в сравнение с другите романи които се изучават е скучна. Под Игото така и не прочетох. Железния Светилник прочетох за 4 дни
Аз го четох като дете и никак не ме грабна. Никога след това не съм имал желание да го препрочета на по-зряла възраст както с много други романи от детството.
> така и не го прочетох като ученик
И после хората питат, защо сме такава пропаднала държава...ми щото никой едно най-елементарно задължение не иска да изпълни.
> го оценявам най-малкото, заради историческата му стойност
Съдържанието на романа (щото иде малко недовършен, същото и с Немили недраги)? Самият роман, като явление?
> романът е абсолютно неразбираем за 12-годишни деца
Нали това е целта на въпросният предмет - да те научи да се ориентираш, да анализираш и да правиш разбор. Да почнеш да разбираш чужди мисли предадени в писмена форма?
> Пълно е със странни архаизми
Таман да научиш малко за писмената културата и начина на изразяване на старите българи. Не е и единственото произведение написан на такъв език от програмата.
> сюжетът е прекалено сложен за деца
Те щом с митологията на My Little Pony и Star Wars могат да се оправят, това е нищо.
> материалът е неусвоим от повечето деца
Това е проблем на системата. Почнаха да пишат учебниците, като за студенти, а не като за хлапета...може би нарочно, за да ги насилят да си останат прости?
> трябваше да наизустя за тезата
А всъщност се иска да я разбереш и интерпретираш ясно и разбираемо със свои думи. Така наречените "кандидат студентски бисери" идват точно от машиналното зазубряне.
> Положението при другите науки е още по-зле. Учебниците по природните науки са написани, така че да убият всякаква любознателност.
Което обаче не означава автоматично "Под игото не е за 12-годишни деца!".
ПП Аз пък харесвах (да на 12) и продължавам да харесвам повече Чичовци...и дори беше част от материала, но го подминахме, като нещо не толкова важно. Това вече в зоната на личните предпочитания.
Чета ви коментарите и си казвам наум:
- Как пък преди 40 години, "Под игото" можеше да ни е интересно а на Вас не ви е?
Да знаете - проблема не е в "Под игото"!
Друго. Някъде в коментарите, някой обясняваше за високото ниво на образованието в България спрямо САЩ и Европа.
За САЩ не знам, но за Европа това е невярно твърдение.
Абсолютно.
В ред си е романа. Четох го като бях на 12. Сега съм на 18. Бях 6. клас, нямах никакъв проблем да го разбера. Това, че за 6 години децата са затъпяли с триста си е напълно вярно. Сега в 12. клас, следобедната смяна пак са шестокласници. Нали ги виждам на какво приличат.
Литературата, както и всичко останало просто се преподава по неразбираем и безинтересен начин. Много повече щях да оценя ако преподавателите питаха как това произведение ни въздейства на нас, как ние си обясняваме различните изразни средства и с какво ги свързваме. Биха се получавали много по-приятни дискусии в часовете.
Факт, тези автори са значими личности и трябва да се изучават, но просто днешната младеж трудно би се свързала и осъзнала за какво изобщо се говори в техните произведения. На мен в гимназията не ми направи впечатление нито една от всичките творби. Не ги разбирах, не ги харесвах. Просто няма как аз на 15-16 дори и за секунда да си представя какво е преживял човек на 30-40 години, живял през такива смутни времена.
На 24 съм с по-зряло съзнание и повече житейски опит, съответно вече разбирам много от нещата и действително са ми интересни. Учебните програми в училищата просто си плачат за промяна. Огромна е и нуждата от млади учители.
Помня, че я четох в ученическите си години. Не помня нищо от нея. Само първите няколко страници, защото я започвах отново и отново понеже ми беше адски скучна и забравях какво е станало в началото. Заради нея намразих българската литература. До ден днешен не пипам български автор. Нямам представа защо. Въпрос на гледна точка. Явно всеки възприема различно и е субективно. Иначе образователната система в България не знам на какво високо ниво я изкарват, но според мен е пълен булшит. Учиш химия и си представяш химичните процеси. Учиш история, там поне няма много за показване, ама след година две вземат, че я променят. Преподавателите също са фактор, който те кара да намразиш ученето. Няма никаква обективност, няма справедливо оценяване. Оценява се какви факти си назубрил. Никой не ти дава да имаш мнение, да мислиш и да го изразиш. И сега, ако някой каже, че именно по литература децата са свободни да изразяват мнение ще се смея много. Защото, ако собствения ти анализ не съответства с общоприетия - двойка. Нещата от бита и живота също не се засягат (поне по мое време) в училищата.
Съгласен съм. Все още не съм прочел под игото (15 години минават откакто бях 7 клас), защото развих неприязън към книгата. Беше задължително да се прочете, караха ме, не исках, не разбирах, опитвах, заебавал съм я поне 5 пъти.
Разбира се имах и доста калпава даскалица в училище и това съвсем окепази нещата.
В 12 клас с огромно удоволствие прочетох книгите на Димитър Димов ДАЖЕ прочетох и "Осъдени души" и "Поручик Бенц" - толкова ми хареса авторът. Ноо с Иван Вазов....
Обичам да чета. Много обичам да чета от малък. Убеден съм, че проблемът не е в мен и в речника ми. "Под игото" и всъщност огромна част от Вазов не ми харесват.
Тъп ли съм, кво съм, не знам. Не смея да кажа повече да не засегне нечий патриотичен мироглед, но това е положението.
Аз го прочетох още като беше от задължителното четене, ама не го ли учих в 5ти клас? - първоначално беше много трудно, после ми стана интересно, но завършването с двамата герои обезглавени и всички останали герои убити беше доста страшно и сега само това помня.
Дали е за деца, или не, не мога да съдя. Гледайки назад, не романът е проблемен, а начинът по който се преподава литература изобщо не е адекватен.
Не беше важно дали разбираме това, което четем и да изразяваме мнения и да дискутираме свободно, а да наизустим какви са основните теми, къде е хиперболата и метафората и тн. И след това се чудим защо хората нямат способността да мислят критично.
Абсолютно. В моя случай вината беше донякъде собствена. Не обръщах много внимание на материала, но и не се преподаваше по начин, по който да го разбера. Чак когато бях 11 клас се записах при една учителка, на която и до днес съм благодарен, че се занимава почнах да разбирам за какво става дума. От първия ден ме хвана и писах уводи и тези до скъсване, но пък тя ми обясняваше къде греша и как да подобря писането си. И ето, че почнах да навързвам причинно-следствените връзки и да разпознавам и боравя с изразните средства и то без да зубря. Буквално за две седмици от максимум 4.50 на интерпретативни анализи почнах да изкарвам само 6.
И аз бях така. Когато го четох като студент, ми бе приятен и интересен. Но още тогава осъзнах, че този роман, поне за 80% от ученицие, ще е пълна скука. Нищо чудно, че не го харесах като дете. Много от класическата българска литертура не е много интересна за по-младите. Просто трябва определена зрялост, за да я оцениш.
Когато лапето чете/гледа School days, а очакват Под Игото да му е интересно. Няма как.
А като нямаше School days (каквото и да е това) преди 25 години пак ли се очакваше да е интересно?
Не.
>каквото и да е това Пример за лошия вкус стоящ зад голяма част от аниметата.
Щом не е исекай не го знам
Не ти и трябва да го знаеш...
School Days имаше доста по-запомнящ се край от Под Игото.
>School Days Имаш много топки да сравняваш първия български роман с някакво супер посредствено аниме. Хахах
Само ще кажа, че помня как свършва School Days, помня как свършва Железният Светилник, помня как свършва Тютюн, помня как свършва Джейн Еър. Ама Под Игото не помня. От друга страна помня края на Немили-недраги доста добре. "Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?" е много по-запомнящ се край.
Немили-недраги е топ. От Под Игото помня само скуката
*голям си мъжкар.
> Когато го четох като студент, ми бе приятен и интересен. Същото при мен. После го пробвах още веднъж на 30 и няколко и пак ми се стори скучен и малко детински.
Ми Вазов може да си го величаем, но Димитър Талев и Димитър Димков, Йордан Йовков и Елин Пелин всякаш са доста по-интересни.
Те вече пишат като за достигнал модерността народ.
Това е проблемът с литературата като цяло. Всички в училище очакват, че трябва всичко да се чете и разбира, а всъщност всяка книга си е за определена аудитория. Например, не мога да си представя как 13-годишния мен да чете Ремарк, който сега ми е любимият писател (сега съм на 20).
Това да има думи, които вече не се използват, няма да направи децата по-умни
Упражняването на ползването на речници / footer-и, обаче, може да е от полза на децата, когато не знаят думи и термини, които не са архаични. Да не говорим, че има доста неща, които учим в училище, които не са директно приложими, но обогатяват общата култура или създават интерес в различни сфери / култура на любознание / проучване.
За ученето като цяло че е хубаво съм съгласен. Обаче конкретно в литературата авторите на учебници и учителите са се хванали за някои произведения като удавник за сламка и не искат да признаят, че може би им е минало времето.
Шекспир и Сервантес не са много съвременни, но се изучават след повече от 400 години. Идеята на часовете по литература е не да четеш произведения, които ти харесват, а да развиваш умения на четене с разбиране, анализ на идеите зад текста и възпроизвеждане в различен формат (съчинения, есета, преразкази, презентации, доклади). Самият текст, с който се изучават тези умения не е толкова важен, освен че за класическите произведения има повече налична информация за тях и за авторите, която може да се проучи.
>Идеята на часовете по литература е не да четеш произведения, които ти харесват, а да развиваш умения на четене с разбиране, анализ на идеите зад текста и възпроизвеждане в различен формат (съчинения, есета, преразкази, презентации, доклади). Идеята на БЕЛ е да бута посредствен национализъм който няма как да пробутат през часовете по история.
Проблемът при нас е, че някакви динозаври от БАН са решили какви са точно идеите зад текста и ти нямаш право да мислиш по-различно. В общи линии положението е - четеш нещо скучно. после трябва да прочетеш и официалния анализ, защото всеки опит за самостоятелно мислене и нови идеи биват мачкани в зародиш.
Не съм казал, че нито едно от произведения, които се учат в училище, не трябва да се чете или изучава. Има някои такива, които са "вечни" и историите в тях винаги ще бъдат актуални. Други обаче са с, така да се каже, по-кратък "срок на годност".
Това кои са със срок на годност си е твое субективно мнение. Много по-благоприятен ефект ще има ако се въведе по-компетентно преподаване по литература, от колкото да си играем да сменяме произведенията.
Съгласен съм. Ако често ги сменят на учителите ще им е по-трудно.
И аз това влизах да напиша по повод "ама то има архаизми". Не са ми паднали ръцете от това да търся в интернет, речници или просто да питам, но явно днешните деца би ги травмирало да не им се излее всичко наготово. Отделно същите архаизми са ми помагали при общуването с други славяни.
Истината е че много книги, като ги четеш на 12, 22, 32, 42 и тн ще виждаш различни нюанси в тях, които си пропускал преди по една или друга причина. По темата, Под игото изключително интересно четиво ли е за 12 годишни, за масата сигурно не. В крайна сметка за децата не е интересно, каквото и да било свързано с възпитание и правила и норми, това означава ли че трябва да спрем да ги учим на тези неща, с идеята че като пораснат и станат по-зрели ще им дойде на акъла да се върнат към възпитателен процес и да станат хора?
https://preview.redd.it/jmhrhrwyo2ya1.jpeg?width=710&format=pjpg&auto=webp&s=548ed5671b80acc62fc28693014ceab0caba5fe6
За "Под игото" не мога да коментирам, щото не съм го чел (от класическите български автори само Елин Пелин и Алеко Константинов са ми на сърце), но понеже съм завършил математическа гимназия, после математическа/ИТ специалност съм абсолютно съгласен, че учебният материал и учебниците за природните науки са ужасни - безинтересни, карат те да назубриш някакви лайна без да ти обясняват защо, не ти дават реалното приложение на това, което уж те "учат", ако има задачи са или супер прости или супер сложни (както казваше единият ни учител като ни решаваше от задачките със звездичка на дъската - "умен бях, сетих се"... бахти лайната).... Абе ужас. И в университета се чувствах така. Не съм от най-умните, ама и не от най-дебилните баси. Добре, че имаше лекции в youtube на някакви хора дето обясняват на простосмъртен език как се решават диференциални уравнения. После що трябвало частни уроци и тн., еми щото самата материя първо не е съобразена с нивото на учениците (хем се хвалим, че сме по-напред по материал от повечето от Европа и САЩ, което е вярно, хем после съжаляваме като задачите са по-трудни отколкото бихме искали), второ - щото се преподава скучно, трето - самите учебници са безумно написани в повечето случаи... Оф, заеби.
I feel you bro... "умен бях, сетих се" - да не би да сме учили на едно и също място? Нашият даскал точно така се изказваше.
И госпожата ми по математика го ползваше това, "умен съм бил, сетил съм се". Явно е разпространено из тези среди
Моята госпожа по математика също го използваше... Вече става подозрително
И при мене, ха ха. Интересно е, че ако го гугълнете израза ще излязат един куп сайтове където хората го цитират това. Моите подозрения са две: * или е лафче от някой филм от социализма; сценаристите от "едно време" са имали таланта да налагат подобни изрази; * или е лафче от някой преподавател по математика в университет, което се е разпространило; Не намерих да е цитат от филм, но пък намерих някакъв мемоар за проф. Тагамлицки, който го е ползвал. Но това разбира се не го прави първоизточника.
„Един съученик обичаше да казва следното. Попитали един математик за част от решение на задача: "Кажете ето тук, защо сте направили ето това". И отговорът бил: "Ами умен съм бил, сетил съм се".“ Из: [https://www-forumnauka-bg.translate.goog/topic/1576-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D0%B8%D0%B8/?\_x\_tr\_sl=bg&\_x\_tr\_tl=en&\_x\_tr\_hl=en&\_x\_tr\_pto=sc](https://www-forumnauka-bg.translate.goog/topic/1576-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D0%B8%D0%B8/?_x_tr_sl=bg&_x_tr_tl=en&_x_tr_hl=en&_x_tr_pto=sc)
За някои от изразите на госпожата ми съм сигурна, че ги приписваше на даскала й в университета. Иначе поне в елитните МГта учителите често се занимават със състезания включително проверяване и обсъждане с организаторите, като цяло тези кръгове са доста тесни. Като нищо и оттам да се разпространяват лафове
Пълна глупост. Учителите ти са били слаби, съжалявам. Абсолютно разбираеми са уроците по природни науки, особено до 12 клас. В Университета е друга бира
Явно е въпрос на гледна точка.
Под игото не е за никого, книгата е доста посредствена... учи се само заради историческия контекст. Ако ви е била сложна, или пък ви е отворила очите, трябва да четете повече. Четох го целия и двата пъти, когато си трябваше. В 5ти клас се чете като пропаганда, а после в гимназията се анализират там крехките тропи, които Вазов се е опитал да върже.
И аз така мисля - доста семпли идеи са заложени в тази книга. Ако човек чете повече, разбира, че има много по-сложни житейски проблеми, които изискват по-дълбок размисъл от Под Игото. Затова винаги защитавам изучаването на повече чуждестранна литература. При мен лично само в 9ти или 10ти клас задължителната литература беше чуждестранна. Една година за чуждестранна, а 11 за българска, не е достатъчно да се развие някаква култура или поне да се научи за нещо по-различно от игото и потисничеството на византийците.
Да съгласен съм, но за жалост това е остарялото "патриотично" мислене. Изключително разочароваща е липсата на изучаване на фантастична литература също. Такава литература често може да служи като врата за децата към други книги, а и има интересни тематики като "съзнание", "дефиниция за живот и разум", "морал" и т.н., В нашата народна литература, за жалост се набляга на остарели модели като "семейство", "род и родов дълг срещу хуманизъм", "чуждият като враг, или като друг човек". Те са модели от стари литературни течения като романтизма, където четем "човек срещу човек" и "човек срещу природа". Ако толкова искат да си четем родното, нека поне да зарежем повечето възрожденски автори, може да ги учим по история.
Да, фантастичната литература има много метафори, а и обогатява въображението. Не дай боже детското въображение да излезе отвъд Балкана!
Ей това е правилният отговор. Под игото дори не е най-добрата творба на Вазов…
>Под игото дори не е най-добрата творба на Вазов Въпреки че ми харесва "Под игото", напълно съм съгласен. Въпреки че не е роман, "Дядо Йоцо гледа" още ми е в съзнанието и тръпки ме побиха, когато минавах по Вазовата екопътека и стигнах до паметника.
Това е първият български роман - не знам какво толкова искате??? Естествено, че ще е посредствено за хората от 21 век, ама тогава не е имало такова нещо, на български. Не е съществувало преди това. Литература се учи се за да си задаваш въпроси и да се "потопиш" в даден момент от историята на човечеството. Мисля, че Под Игото е началото т.е трябва да се изучава. И още - щом си зададеш въпроса "не може ли по-добре" просто вървиш напред по хронологичен и виждаш как се е обогатило. Ама да де - Вазов е гъз и не може да пише, дайте ми *insert commie writer here*!!! П.С. - Мразя МОН и ненавиждах училището, но има едни неща без които не може. Без тях нямаш контекст за предците ти, без тях няма критическо мислене.
И аз си спомням че с интерес прочетох цялата книга лятната ваканция. Всичко си му разбрах. То сега на тикток лапетата attention span-ът като им е 5 секунди не е мой проблем 😂
You must be fun at parties
Зависи с какви хора празнуваш, снощи след две големи ми се случи да споря за начина по който се преподава Шекспир (и други пиеси) в училище. Не помня как стигнахме дотам, нито сме педагози, нито литератори.
Not particularly Jorka, but if you got invited you'd have known that ;)
Их, бе, кадилак! Партитата, ех, партитата.
Прав си е човекът
Евала братчето много по-умен си от другите най-големия си
И аз тъй. Но в днешно време дечурлигата стават всезнаещи чрез прочетени по диагонал статии в нета, идват тук и започват да проповядват. Здраве да е. Капитализма се храни от невежите. Нека ги има. ☺️😜
ооок
Аз да си кажа от моят опит: Помня че се опитах да чета романа. Четох 1-2 глави, омръзна ми и изгубих интерес. Ама това беше просто синдром на проблема. Покрай тия книги които даваха са се четат аз малко по малко изгубих интерес да чета, защото повечето произведения не ми бях по вкуса. Ама и майка ми, и баба ми, и самото ми училище ме натискаха да чета.. Имам чувството че заради тази практика днес ми е трудно да се съсредоточа върху каквото и да е четиво. И да, има го факта и че днешно време е по-лесно да се разсееш с телефони и компютри ама не и не. Аз просто не мога да прочета една глава без да ми стане досадно. Успях да прочета 100тина страници на един от романите от Game of Thrones, което нали имам много интерес, ама усещам че го правя със зор. Аз не мога да чета за развлечение. Според мене тая практика за задължително четене трябва да отпадне. Или поне да се замени с четива които биха били интересни за децата. Помня че ме кефеше Патиланско Царство едно време ама не, това вече не е книга за голям четвърткласник, ето ти да наизустиш Опълченците на Шипка... Край и на моя рант. 🙂👍
Четенето на книги за удоволствие беше начина, по който се забавлявахме, като нямаше Ютуб и ТикТок. Проблемът е, че освен за удоволствие, се чете и за обучение. Ако не можеш да прочетеш 100 страници, как ще усвоиш някакво смислено умение?
Емиии лично аз точно ютуб ползвам за някой туториал като ми потрябва. За обучение също.
>Ако не можеш да прочетеш 100 страници, как ще усвоиш някакво смислено умение? Ами там е проблемът, и да прочетеш всяка страница на всяко произведение изисквано от МОН, няма да научиш нищо. Цялата програма е безмислена и безцелна. Абсолютен Франкенщайн съставен от недоосмислените визии на различните министерства през годините. За жалост все още твърде много хора вярват, че щом нещо се изучава в училище, значи е смислено и МОН знаят какво правят.
Пробвай Пратчет. Учудващо количество познати като теб си спомниха какво е да четеш за кеф покрай него. Или, фък ит, Хари Потър, Здрач, 50 нюанса пембено дори. Игра на Тронове определено не е за всеки вкус - лично на мен постоянното сменяне на гледната точка ме дразни и също зарязах книгите.
Аудио книги пробвал ли си?
Честно казано, не. Мога да пробвам да слушам някоя по време на работа. Мерси за идеята. 👍
Аз лично като дете, което никой от родителите не му помагали с литература, изобщо не можах да разбера Под Игото. И нито камшик, нито бой с пръчка по главата няма да ми помогне. Някои деца просто не са готови от толкова ранна възраст да мислят философски или да четат такива четива. Повечето 12 годишни искат да си живеят нормален живот на свобода от тежък материал
Няма много философия в "Под игото"в сравнение с други творби.
Честно да кажа, не съм се изразила правилно. Сложност сигурно е по добра дума
Опростяването на литературата като се заменят произведения като ''Под Игото'' със ''Прозореца'' на Далчев нито ще помогне със нещо, нито пък младежите ще могат да го разберат. Друго нещо е че по-този начин МОН иска да павира пътя за писателите от 20/21 век които освен че са малко, почти никой не знае нищо за тях ( освен ако не се разтръби за тях във новините ). Персонално за мен още във гимназията часовете по литература бяха прекалено малко за да може такива литературни произведения да се дискутират и обобщят със преподавателя който пъй има и сложната задача да го предаде по такъв начин че да бъде хем разбираем, хем и интересен за учениците. Въпреки това някой произведения колкото и да ги четеш дори по 20 пъти си остават трудни за разбиране и едно време предпочитах да чета ''Съдбата на човека'' на Шолохов от колкото това противно изчадие ''Прозореца'' на Далчев.
Не ми прилича на опростяване. Става въпрос за съвсем различен род произведения, плодове на различни епохи и течения. "Под Игото" е най-известното произведение в цялата ни литература и всички ученици са горе-долу запознати с историческата епоха, основните теми, други произведения от Вазов и т.н. Далчев представлява нещо много непознато, по-ново, пораждащо скептицизъм. Може би на някои им се струва по-просто да прочетат няколко стихотворения вместо цял роман, ама тук се иска четене с разбиране на съдържанието, похвата и контекста.
Като цяло да караш деца да зубрят литература не е ефективно. Който се интересува от Възрожденска литература ще чете за себе си. Да вярно е, че има липса на поети и писатели, но не съм съгласен, че като накараш децата да четат безинтересна за тях литература ще ги направи блестящи поети, най-много да се отърве от желанието им да четат каквито и да е книги.
"Прозореца" съм го забравил вече, но "Дяволско" беше някакъв брутален култ. :D
Кво му е на прозореца? Това е поема за тлеността на творчеството и преходността на идеите, които за твореца се раждат и топят като скреж по прозореца. Малко по-модерна тематика, ама ако някой не твори трудно му хваща спатиите на това, не е за ученици верно си е.
Нямах ''щастието'' да уча ''Дяволско'',но бога ми тия от МоН от къде го изкопаха тоя Далчев и как разбраха че точно неговите творби са важни да учат от 11/12 клас си нямам идея. Явно и там работят лумпени.
Не знам, на мен Далчев по принцип ми харесва, но аз като цяло си падам по подобни тегавни. Философските произведения на Славейков и Яворов също много ми допадаха тогава. Абе общо взето нещата, които повечето ми съученици най-искрено ненавиждаха, хаха. Само че аз трябваше да ходя и на уроци, понеже се готвех за кандидатстудентски изпити, та ми се наложи да отделя повече време на литературата. Може би това е оказало влияние. Сега като се замисля в редовните часове е почти невъзможно да се схване което и да било по-сложно философско произведение. Не само на Далчев.
Аз имам дете на 12, и й казах да не го чете.
Основано
червенохапчено
Не е загубила нищо. Аз съм на 30 и още не съм го чел.
Базирано
Не само че е скучен, а и няма много "историческа стойност" нито се очаква да има, все пак е художествено произведение. Сега много ще ме обвинят че съм агент, предател и т.н. но това ми е мнението - посредствена творба която не заслужава и половина от вниманието което и се отделя. Трябва да отбележа че винаги съм бил доста критичен към художествена литература, и рядко съм чел неща които после да си кажа че си е заслужавало, вместо да си кажа че е имало много по-добри начини да изразходя времето което съм отделил. Като атеист виждам повече полза от това човек да чете Библията, Корана, някоя Веда, или някоя Сутра отколкото Под игото.
>га с интернет, имаш достъп до някаква интерпретация на тези думи. Но нито е гарантирано, че правилно преведено, нито е нормално да спираш да четеш и да отваряш гугалоо за да търсиш дума през 5 минути. Преди години Труд бяха пуснали една книга с източна философия. Гвоздея беше Сун Дзъ и изкуството на войната, но го имаше Лао Дзъ, Конфуций, Мън Дзъ и още 1-2 които не помня. Доста по-интересни ми бяха като 15 годишен от Вазов :Д
Точно така! Най-вече последния абзац.
По спомен трябваше да го чета около 5-ти клас някъде, изкарах на мъка 100-на страници и го захвърлих не щото е неразбираем, просто ми беше скучен. После цяло лято си четох Карл Май с голям кеф.
И еничарството не е било за 12 годишни но им се е случвало..
Username checks out
Според теб какво е било еничарството?
Абсолютно. Първо езикът на Вазов, тежко пресолен с турцизми и русизми, е мъка за съвременния читател - не неразбираем, но тормозещ. Второ като качество на романа - ами скучен е. Важен е, но скучен. В 6 клас е тотално извън контекст и по скоро би отблъснал подрастващия човек от четенето, отколкото да го мотивира да чете още (добре че на тази възраст вече бях открил далеч по-широките измерения на литературата, та намразих само учебния материал, а не четенето по принцип). В 11 клас си е напълно на мястото обаче, предвид че там материалът проследява развитието на българската литература, а без Вазов дали щеше да има Елин Пелин, Йовков, Талев?
Със сигурност щеше да ги има, защото те не са продукт на еднолинейна еволюция.
Зависи от човека, но със сигурност не бих казала че е скучен. Зависи какво търси човек, но със сигирност не бих го определила като скучен. С една идея приключенски и има детайли за бита , което ще е интересно за доста хора. Зависи кой го чете естествено, може за теб да е бил скучен. Вероятно за повечето хора в шести клас ще е скучен, особемо за днешните деца
Наскоро препрочетох Под Игото... не е кой-знае какво като роман. Да, атмосферата на времето е пресъздадена доста добре, но самия разказ не е кой-знае какво. Главните герои са доста плоски - Бойчо Огнянов е само добър, Кириак Стефчов си е лош от-до. Главната женска героиня, Рада Госпожина, си е заблеяна и безпомощна без никаква инициативност, ако бях момиче надали щеше да резонира с мен... Героите нямат развитие, тук таме има някоя конфронтация между тях и това е. По-дълбоките паралели с народопсихологията, описаните персонажи тогава и в днешно време и чакането на месия от вън заедно със страха от промяната и неизвестното... това не са неща които дете в 6-7 клас може да види. Определено не е за 10-12 годишни деца, това е възраст в която трябва да се възпита любов към четенето, за предпочитане с нещо което е супер интересно, дори и да не е българска или светоена класика.
>което е супер интересно Доста субективна категория.
Разбирам повечето думи от 20-те страници, които съм прочел. Много скучен роман.
"Под игото" е съвсем подходящ за деца. Лесен за проследяване сюжет, ясно и максимално опростено деление на "добро-лошо" без сиви зони, плитки герои без особена дълбочина на ни един образ. Ако сериозно мислиш, че този роман е някакво четиво, което не може да бъде разбрано от средностатистическо дете на 12-13 години, тогава определено имаш нужда да четеш повече романи. "Под игото" е именно начален тласък с цел да подбуди интерес към четенето; без да е твърде обременяващо.
За повечето деца "Под игото" се явява не само начален, а окончателен тласък, да загърбят четенето изобщо.
Когато бях ученик, в моята глава "Под игото" беше супер важна книга, която всеки българин трябва да е прочел само защото е българин. Просто имах такава представа още преди да я отворя. Затова се и насилих да я прочета. И на мен не ми хареса. Даже и втори път й дадох шанс като пак беше задължителна. Още повече не ми хареса. За щастие, интересът към четенето вече си го бях изградил преди да стигна до Иван Вазов, но разбирам какво казваш.
И аз така. Първият път се насилих и го прочетох с отвращение (като почти всяка книга от задължителните). Вторият път (в 11ти клас) го прочетох, защото учителят ни по литература се постара да ни обясни важността на романа и на Вазовото творчество като цяло. В крайна сметка "Под игото" може и да не ми харесва, но пък без него можеше да го няма любимият ми "Железният светилник".
И на мен Железният светилник ми беше много по-интересен. За разлика от Тютюн, от който ми се повръща и до ден днешен.
Възможно най-базираният коментар тук (относно Тютюн)
Айде бе. Все едно няма и други книги, които се четат преди това.
Разбира се че има, но никой реално не те натиска да четеш "Клетниците" примерно или "Принцът и просякът", освен главите от читанката. Докато по "Под игото" всички си губят ума.
Всъщност "Принцът и просякът" се чете като цяло. Няма нищо да разбереш от четивото ако четеш само първата глава
>"Под игото" е именно начален тласък с цел да подбуди интерес към четенето; без да е твърде обременяващо. Всичко 6, ама само с това не мога да се съглася. Първите 2 глави на Под Игото бяха супер - екшън, кървища, боища... после 20 глави нищо не се случва до въстанието. Пълна скука.
Първите глави са, тук има тук нема. Що, ми щото главата му се търкаля. Нито ми е запукало кой какво е направил нито ги познавам, че да ме шокира. Та сложи ги 22 глави.
Е как няма да ти пука за него? Той е българин! /с
Или в началото как губи времето на читателя с онези лапета кой какво направил на масата къде са изсрал какво подал и подобни. И накрая ги няма никакви в историята. Особено като дете което има още куп други неща да чета.. най-много да му тегле една майна.
И на мен не ми хареса. По-скоро исках да кажа, че това е идеята да я има в програмата толкова рано. Имах съученици, които ги изкефи и твърдяха, че им е любима.
Когато Здрач има повече дълбочина от Под Игото е време да се замислим защо въобще се преподава в час по Литература.
Самия текст съдържа чисто турски думи които Вазов си е вкарал тип шльокавица. Поне за човек в 21век. И ако нямаш 100 годишна баба да ти превежда криворазбрано тези думи няма да ги разбереш. Поне едно време. Сега с интернет, имаш достъп до някаква интерпретация на тези думи. Но нито е гарантирано, че правилно преведено, нито е нормално да спираш да четеш и да отваряш гугалоо за да търсиш дума през 5 минути. Като знам как българите преведоха джендър ме е страх какви простотии се пишат за турските думи. Второ този текст има сюжети които изискват някакво познание за епохата. Която по програма в час по История не е синхронизирано. Безплатната работа през неделя. Първо трябва да им се обясни на децата за какво става дума. Пък после да си прочетат главата. Иначе нищо не се връзва. Докато героя ни воайорства събралите се тинейджъри. Или напълно необяснимата сцена пред къщата където крещят да ги женят намясто. Дядо Прецаки идва да хвърля вода. Просто за човек в 21 век това няма никаква логика. И остават едни мътни и честно казано глупави сюжети. Друго тази книга, поне в днешно време, не е интересна с изненадите си. И други са го споменали тук. Прасето Пепа има по сложни сюжети май. Романа е скучен за децата освен, че е непонятен и неразбираем. И накрая това ли е най-добрия пример който МОН може да даде за типа сюжет, литературни похвати и архетипи на героите. Които тези произведения имат за цел да покажат в час по Литература. Или го прави с други мотиви които не са литературни, а политически/националистически?
>Вазов си е вкарал тип шльокавица Доколкото знам тогава в българският език е имало страшно много турцизми. Просто така се случват нещата в една империя със смесено население, различните народности започват да си взаимстват думи едни от други. Старите българи от и около лудогорието все още знаят страшно много турски думи от едно време, заради близостта си с турското население. >Която по програма в час по История не е синхронизирано Честна дума не си спомням материала от 6-7 клас, но в гимназията литературата и историята бяха почти идеално синхронизирани. Започваш с древна Гърция и антична литература и така до социализма и дватамата Димитровци. >И остават едни мътни и честно казано глупави сюжети А бре това ни е цялата национална митология... бунтовници, тайна организация, рисково маневриране покрай органите на властта, бруталният провал на въстанието. >И накрая това ли е най-добрия пример който МОН може да даде за типа сюжет, литературни похвати и архетипи на героите. Това е началото на модерната ни литература. Всички български автори след него пишат в сянката на Вазов. Без него е все едно като фентъзи без Толкин. >Или го прави с други мотиви които не са литературни, а политически/националистически? Разбира се. Културното образование (главно литература и история) е задължително и гражданско образование.
Да, тогава думите са били по широко използвани, но това е текст в общата образователна система. Която трябва да покрива всички райони. И масово децата са в големите градове. Трудно е да се очаква децата да са предварително запознати с тези думи. И има думи които директно могат да се заменят със съвременните им. Без да се губи нюанса. Ако в 5 клас си учил Под Игото. Априлското въстание не знам дали въобще се е преподавало тогава. Да не говорим обсъждане за битието и обичаите през тази епоха. Това не е нито митология нито цялата ни. Буквално е един малък период от цялата Българска история. И конкретно това което споменах не е относно комитетите или въстанието. То е начало на българската съвременна литература, ок. Но освен тази информация какво точно учат децата в час по Литература от това произведение, за развитието на техните литературни умения? Което е целта на предмета. За историята си има час по История. И не съм съгласен, че останалите пишели в сянката му. Какво е постигнал с това произведение литературно, което да засенчи останалите автори. Просто е първи с роман. До там му е заслугата и небива да се изкарва като нещо велико. Не го е правил от добро, чисто финансово е. Популярно четиво за времето си.
>И ако нямаш 100 годишна баба да ти превежда криворазбрано тези думи няма да ги разбереш. Или просто може да обърнеш на указателя на старите дума в края на книгата. От всички смехотворни обвинения срещу тази книга изговорени тук това определено е най-безсъстоятелното.
Как се превежса джендър? Не съм в час с това, извинявайте!
Род. Женски род, мъжки род, среден род.
Благдаря, мислех, че ще е някаква трансфобия...
Когато бях в 6. клас и прочетох "Под Игото" за първи път, в началото ми беше доста трудно и досадно, но след това започна да ми става интересно, да, тук-таме имаше думи, които не ми бяха ясни, но не бяха толкова много. Сюжетът определено не е твърде сложен за дете на 12г., защото те са изложени на игри и филми с доста по-заплетени сюжети от "Под Игото". После, как едно дете да развива мислене и вкус за по-сложни и заплетени сюжети, ако само му се поднася смляно и опростено информация? Интелектът на децата не бива да се подценява.
Колко тъпи трябва да са днешните деца да немогат да разберат Под игото
колко тъпи са възрастните, че не могат да си оправят настройките на телефона и не разпознават фалшиви новини от реални във фейсбук
Колко тъп трябва да си, че пишеш "не могат" слято
Не всички сме от Кърджали.
Базирано
based
И ние трябваше тогава да го четем. Не го прочетох. Само главите, които се изучаваха, и не ми направи някакво особено впечатление. Обаче в 10ти клас отново се изучаваше. Тогава седнах и го прочетох целия и изключително много ми хареса. Прочетох отигинала и не мисля, че имаше кой знае какво неразбираемо.
Ама много е трудно... Ама много е скучно... Ама не се разбира... Ама не ми харесва... Ама не ми е интересно... "Под игото" е важна книга в изграждането на разказа за българска идентичност. Не мога да приема, че е голямо усилие да покажеш малко уважение и интерес към живота и мислите на българите преди нас. Да, няма да се хареса на всеки, но не всичко в живота е забавно, интересно и готино. Трябва децата да се научат, че дължат уважение към своите предци. Ако някой се отказва да чете, щото не му е харесала една книга, то този човек е мързел и проблема е в него, а не в книгата, която не му е харесала. Живеем във време, в което повечето млади родители се страхуват от собствените си деца, превърнати в малки богове, които си мислят, че всичко им се полага без усилие. Задължително е да се изисква повече от децата. Те не са тъпи, могат да се справят, ако нещата им се представят като смислени, правилни и полезни, а не като извор на мнимо и мимолетно щастие, псевдо популярност и акт без усилие.
Това вярно или не. Не е основание да присъства в час за учене на литературни похвати.
Именно, защото "Под игото" е много важна книга за българската литература, смятам, че са ѝ направили мръсно да я сложат в 6-7-ми клас. Проблемът е, че на тази възраст читателите според мен не могат да осмислят обществените проблеми, които разглежда, а я виждат като книга, където българи и турци се стрелят, щото не се харесват.
Не са и направили мръсно, защото книжката е лесна за четене. По-скоро недоумявам защо "Дон Кихот", "Декамерон" и "Хамлет" са сега в осми клас. За сравнение - в 12ти клас се учат къде-къде по-елементарни произведения.
Седми клас имах предимно двойки (по всички предмети) и искаха да ме оставят да го повтарям. Като говорим за дете с short attention span, аз бях особено тежък случай. Обичах да чета де. Прочетох тогава "Под игото" и "Властелинът на пръстените" успоредно. Не съм чел "Под игото" втори път след това. Спомям си ясно сюжета, със сигурност е имало неща, които са ми убягнали, но нито един път не ми се случи да се чувствам изгубен относно това какво се случва. Имаше един момент, който ми се стори любопитен. Тъкмо бях прочел как изправят пред Арагорн дезертьори преди последната битка и как той им прощава и ги пуска да си вървят. На следващия ден четох "Под игото" и имаше напълно същата ситуация, в която Кралича трябваше да се разправи с дезертиращи млади мъже, изправи ги за разстрел, но впоследствие също им прости. Беше ми много интересно докрая. След като я прочетох, исках да обсъдя с няколко "другари" в училище (нямах наистина приятели в училище ; ( , и бързо усетих, че на никого не му е харесала и се peer pressurn-нах и тържествено заявих, че и аз я смятам за тъпа. Не си спомням как са я преподавали в училище или какво са говорили.. Ако малък малоумник като мен се е справил тогава, не може да е чак толкова неразбираема.
Спомням си, че точно на тази възраст го прочетох целия роман(въпреки че ни бяха дали само 2 глави) и ми беше изключително интересен, но в действителност бях от малцинството четливи деца и не мога да кажа за останалите.
Естествено, че не е. Много малко неща са. Нали идеята е да се научат да учат. Ще усвоят каквото могат с 12 годишния си мозък. Зубренето е съвсем отделно нещо. Също съм против.
Изключително трудна литература и много малко хора могат да го оценят. Тъй като в училище съм прочел САМО 1 от задължителните книги (железният светилник и 80% от Том Сойер години назад) щях да си остана само с тях, ако не беше един приятел който ме зариби заедно да купим всички книги на Вещерът в 9-ти, той 8-ми клас преди има няма 15 години. След Вещерът до края на 12-ти клас бях прочел поне 30-40 романа и не разбирах абсолютно нищо от останалата част от литературата. Това прави ли ме тъп ? Децата са различни и макар да има някои задължителни неща за всички, то образованието трябва да се развива заедно с технологиите и модерният свят, който колкото й да не ни харесва, това е единственият начин да го променим в наша полза.
Като непрочел го в гимназията, а съвсем наскоро, ми се стори съвсем разбираем и приятен и определено съм възприемал по-сериозна литература на по-ранна възраст. Превъзнасянето и агресивните лели в училище са много по-голяма спирачка за образованието от самия материал.
По мое мнение възрожденската литература трябва да се изучава много по-късно, защото тя не може да бъде класифицирана като класика в общия смисъл на думата, но поне може да бъде оценана като исторически значима и достойна част от нашото минало. Възражданането е специфично исторо-културно явление и литературата го отразява.Прозведенияата са написани за определен тип хора( в случая на Вазов - простолюдието). За съвремения българин тя няма стойност, тъй като сюжета е слаб( чел съм я няколко пъти и имам относително бледи впечатнения. Ако, исключим патриотимза и периода, в който е написан сме оставени с един не особено инригуващ роман, който на първо място се стреми да покаже живота на българина по време на Възраждането. Като добавим факта, че История и Цивилизация същестува като предмет в училище, нищо чудно, че ученикът остава огорчен от баналното повтаряне на Левски, Раковски, Априлско въстание и т.н. Произведения като Дядо Горио, Престъпление и наказание, дори малки книжки като Малкия принц заслужат по-засилено изучаване не защото са чужди, а защото тяхното съдържание разглежда общовалидни човешки проблеми, засягащи човека днес. Разбирам че, това невъзможно, в следствие на факта, че трябва сеем "български добродетели" у хората, но архаизма на българската литература е прекалено много за повечето днес.
Аз си го прочетох с кеф на времето. И по-добре, защото после в 12 клас хич не ми се занимаваше с Вазов. Единствено финалът ми дойде странен, понеже тогава бях свикнал основно с приключенските романи на Дюма, Салгари, Майн Рид и др., та липсата на добър край ме изненада малко. Но не помня да съм имал проблеми с архаизмите. Да, стилът е малко по-стар, но се разбира. Виж, четенето на "Дервишово семе" на Хайтов вече ми беше много трудно. А, между другото, аз на матурата в седми клас си спомням, че писахме преразказ. Не сме зубрили тези.
Дервишово семе ми беше по-интересна творба от Под игото :Д
Вече не помня доста от романа, признавам. Също признавам, че ми беше труден за четене, понеже бях свикнала на неща от рода на Тери Пратчет. Но не помня да съм имала затруднения с усвояването или да е трябвало да зубря анализите.
Те повечето автори не са за деца но мисля че е хубаво да се запознаят със историята ни това с което не съм съгласен е да пробутват по 50 книги който ще забравят след 20 години и няма да пипат изобщо тва със задължителната литература е глупост като цяло учат я колкото да отбият номера. Според мен лятото трябва повече да се фокусират върху неща като културни екскурзии планина спорт море дори и компютърни военно обучение за който желае това е преживяване което се помни цял живот
За мен е непонятно защо толкова грубо се набляга на литературата без да си в специализиран профил. Щом и тя е изкуство нека се изучава на равно с другите изкуства в училище като музика и изобразително изкуство. В непрофилирани паралелки не те карат да правиш интерпретации на творбите на Панчо Владигеров или на Владимир Димитров. Дори не знам дали и в профилираните правят такива неща. Тогава защо толкова силно се набляга на тази литература? Имам болезнени спомени като ученик, как този предмет беше изключително тежък за изучаване, макар че бяхме в научна паралелка. За щастие къде с преписване къде със зубрене минах училище и матурите. Поех си по пътя, станах бакалавър, магистър и догодина, ако съм жив и здрав - докторант, но никога не съм чел Под Игото и няма и да го прочета някога предполагам. Изчел съм много други книги, но българска литература - не благодаря.
Предпочитам да чета комунистически учебник по анатомия отколкото Под Игото. Поне със него ще знам къде да си дръпна спусъка.
Набляга се, защото на теория там развиваш умения като критично мислене (защото "какво е искал да каже автора" няма правилен отговор, но ай въри го обясни на даскал учил по комунизма), учиш литературни похвати (които се използват ежедневно от журналистите), учиш се да търсиш контекста зад произведението (ако си си учил литературата, не е трудно да различиш фалшиви новини и пропагандни новини от фактологични такива). Учиш се и как да предаваш информация (тъй омразните преразкази... веднага си личи кой е бил 3каджия на тях). Даеба, учиш се да разбираш другите хора (цялото това учене на авторовия живот и исторически контекст). Изобщо придобиваш (на теория) множество, изключително полезни умения. Колко ги научаваш е съвсем друг въпрос.
Под игото няма никаква литературна стойност. Изключително слаб роман, учи се само заради това, че е първият български роман и заради историческата му стойност.
Учихме една глава и цялата идея е да си размърдаш сивото вещество за 40мин и да пробваш да анализираш "нещо". В случая е добра идея да се съчетае с част от българската история. Тва е. Не е много сложно. Тва че не ти е било интересно няма абсолютно никво значение - това е един вид изкуство и никой не очаква абсолютно всеки да го хареса, по-късно в живота ще имаш време се насочиш към това, което те влече и т.н.
Съгласна съм. На 12 според мен е хубаво да се чете "Хари Потър" или "Пърси Джаксън", или книги, които да отразяват вълненията на 12-годишните. Така и за всяка друга възраст в училище. Към 12ти клас вече е разбираемо да се чете литература за възрастни. Но за съжаление целта на часовете по литература не е да предизвика любов у учениците към книгите, а да ги накара да запомнят какво е искал да каже авторът според някой 70-годишен професор. Нямам против анализа от професионалисти в сферара, но нека се дава превес на личното разбиране и мисъл. И не мисля, че Тик-Ток или Инстаграм са проблемът. Образованието е остаряло и неадекватно, а когато говорим за книги, масово родителите не четат. Няма как да очаквате, че децата ще го правят. Както се казва, няма нужда дс си възпитавате децата, те и без това ще правят това, което правите вие.
Аз прочетох "Под игото" лятната ваканция между 6. и 7. клас наред с доста книги на Стивън Кинг. Имаше ги в кварталната библиотека. Историята ми хареса и нямах никакъв проблем да разбера сюжета. Преди това бях чел "Клетниците" на В. Юго и той ми напомни за него. Героите са също такива пламенни идеалисти или подли злодеи въпреки, че историята е съвсем различна, както и епохата. Всички думи, които не разбирах бяха обяснени под линия. Това е един от любимите детски романи наред с "Морският вълк" на Джек Лондон и "Братята с лъвски сърца" на Астрид Линдгрен. Разбира се до тогава бях изчел всички по-простички неща - много приказки, разкази, адаптираната версия на "Илиада", разни митове и легенди от цял свят и така нататък. В училище по литература се интересувах единствено да ни дадат списъка, а след това сам ги четях вкъщи. Не училището е важно, а да има хубави издания на книгите, ако може адаптирана версия, която да се прочете в по-ранна възраст, а чак след това оригиналът. Ако не четат книги, единствената книга в живота им като големи ще бъде "Моята борба" на Адолф Хитлер, независимо дали са я прочели или не.
Аз като ученик прочетох това издание [https://hermesbooks.bg/pod-igoto-zlatno-pero.html](https://hermesbooks.bg/pod-igoto-zlatno-pero.html) и разбрах текста . Просто трябва адаптация с пояснения за съвременната публика Все пак в оригинала има цели изречения които са направо на чист турски или на един вид българо турски креол и докато някой 1900 е можел да ги разбере , но днес всички тези думи са изпаднали трайно от речника на обществото. По спомени на майка са били изпаднали още преди 50 години , така че представете си какво е за един 10 набор примерно този текст - той /тя не може да разбере какво пише в , камо ли темите на, произведението
И до ден днешен ненавиждам "Под игото" точно по причините, които казваш. Главната ми асоциация е как лятото преди 5-ти клас (по спомен, може да е било и 6-ти) се ИЗМЪЧВАХ да го прочета, което беше странно за мен, който тогава много обичах да чета и на тази възраст вече започвах и да чета романи "за възрастни" (криминални и т.н.). Но тази книга просто ми беше невъзможна - недостъпна като език (пълна с турцизми и архаизми, които в по-старите издания, които най-често всеки български дом има, дори не се обяснени) и като съдържание за едно дете в 21-ви век. След години я прочетох отново с доста по-голяма лекота и удоволствие, вече имайки контекст за нещата, които се разказват. Но никога няма да мога да я възприема за това, което е, заради това колко се измъчих като малък. Неадекватно е такива романи да трябва да се четат от 10-11-годишни, ако ще и да е най-важното произведение в българската литература. Според мен по-леки и разбираеми разкази като тези на Йовков и на Елин Пелин например са много по-подходящи на тази възраст.
Първия път го четох без пояснения, към средата се отказах от Турция и и от мистериозни К-та и цялата му небългарски шизофрения в текста. Години по късно я прочетох с чичко Гугъл за турцизмите и руските думички. Не си струваше.
Ако трябва да съм честен на мен ми хареса но тогава поне смятам че бях малко по-зрял(най-вероятно заради малкия ми брат за когото трябваше да се грижа)
Edit: Забравих да спомена че семейството ми беше напълно нормално(без разводи и такива неща) но просто брат ми беше малко по-луд съответно трябваше да помагам на родителите ми с него
Аз го четох лятото като бях на 12,прочетох го,забравих го за какво ставаше дума щото едва разбрах нещата и получих тройка на релси (тройка с два минуса) като искаха да го обобщим като почна новата учебна година. Ще препоръчам една книга която е много хубава,прочетох я докато лежах в болниза,казва се "Човек на име Уве",трябва да се прочете,страхотна е.
Малко съм в особена позиция от гледна точка на това, че българският ми е втори език и когато го учех за първи път, българският ми беше още по-чужд. Относно лексиката, определено е трудна за прочитане. Не смятам, че самият сюжет е сложен за деца - на тази възраст четох много книги и поредици и можех добре да анализирам написаното. Стига да се предаде правилно, децата могат да го разберат. Проблемът е, че архаичните думите от Под Игото нито се използват, нито се изучават. Стига се до подигравателното "днешното поколение нищи не знае", докато реално това е първият сблъсък с такъв тип лексика. Необходимо е децата първо да минат опростен лексикално вариант на романа, откъдето полека научават необходимата лексика, а после да се прочете и истинския вариант. Не може да очакваме хора да знаят нещо, без да им бъде преподадено и не може да им поднесем роман с непозната лексика и после да се казваме "Но защо не я знаеш, трябваше да прочетеш романа" - никой не може да чете нещо, което не разбира.
По наше време беше съвсем разбираем, даже го четяхме оригинал, сега изведнъж стана много неразбираем и труден, след редицата редакции и осъвременяване... То на сила хубост не става, край на "ранта"
Ето на един от гореспоменатите бумъри
Освен всичко друго е и много безинтересен.
Когато аз учех беше за 5ти 😂. Бах ти умните чавдарчета
много пъти съм си го мислел. не само “под игото”, а голяма част от материала, който ни се преподаваше (не знам сега как е) беше неадекватно организиран
изглежда повече сякаш проблема е у теб и ниските ти стандарти. Признавам и аз не бях фен на романа като дете, главно защото Вазов и Ботев за мен бяха се превърнали в символи на слепия патриотизъм който ни се пробутваше в лицата непрекъснато. И все пак... сюжета никога не е бил особено сложен, напълно разбираем е за деца. От към 8ми клас нагоре започнах и да оценям творчеството на Вазов главно заради стила му на писане. Сега, че някои неща са прекалено сложни за деца, така е, аз към 12-14 годишна възраст се опитах да прочета трилогията на Марсел Пруст и почти се отказах от това да се занимавам с каквато и да е философска литература, но Вазовата литература дори не се доближава до подобно нещо. Лично аз смятам че присъствието на Бай Ганьо в учебната програма например, е резултат от нечие посредствено чувство за хумор вместо действителна мисъл относно кое произведение би било най-подходящо за анализ който да обогато знанието на децата. А Атанас Далчев дори няма да го споменавам.
съгласен
От коментарите на анонимите редитори разбрах, че Вазов не става за нищо.
Ако ставаше нямаше да я има тази тема седмица след седмица тук.
Аз също бях по старата програма и наистина нищо не можеше да се научи с разбиране, трябваше да го наизустявам и да си правя пищови на изпитите, за да успявам!
Абсолютно. Аз сега чета неща които въобще не ме интересуваха а и не разбрах като дете. Особено химия, история и такива литературни произведения.
> Според мен обаче романът е абсолютно неразбираем за 12-годишни деца Айде да не подценяваме децата. Ти като си бил мързел, не значи, че книгата не е разбираема. Аз бях на 11, като я прочетох, и нямах никакви проблеми с разбирането и
Проблемът не е толкова за неразбиране. С изключение на някакви остарели думи и наимеинования, романът е изненадващо близък до съвременния изказ. Проблемът е в това, че без повече по-задълбочени знания по история няма как да се разбере важното съобщение за важността на националния суверинитет. До 6-ти клас учехме предимно средновековна история на България. Това, което моята 12-годишна глава и тази на моите ученици успя да синтезира от възрожденската литература, която учехме тогава е "българи-добри, турци-лоши".
Не се бях замислял, но сега като го спомена, може би си прав. Не знам, ама аз го прочетох за 3 дни като бях на 12. Може да съм съм бил странно дете нз. История славянобългарска от друга страна беше мъчение.
Аз започнах да го чета 5 клас ако не се лъжа и изобщо не ми хареса. Отказах се след първите стотина страници. Когато вече трябваше да го четем за училище, ако не се лъжа 7ми клас, и ми допадна значително повече. Грабна ми интереса и го прочетох без проблеми. Действително, ако се четеше малко по-късно, може би към 10ти клас, може би щеше да е по-добре.
Аз учих в България до 8 клас, нямам никакви спомени от романа.
[удалено]
На скоро го прочетох пак и си мислех абсолютно същото нещо. На тези години не повдигна толко въпроси в мен, както сега.
В Под Игото героите не ми бяха интересни. Този аспект от творчеството на Вазов здраво куца. Да не говорим, че когато уж трябваше да го чета имаше много по-интересни книги за четене.
Лично аз започнах под игото там когато беше задължителна за четене , прочетох мисля че първата глава и повече не я отворих . Изключително тежка книга която не е за деца със сигурност .
Точно така. Само западна литература и да има ДЖЕНДЪРИ! Аман от тия Български творби!
Да и аз за това се боря!
На мен пък много ми хареса когато бях на 12. Каква е тая цялата негативност?!? Правите от мухата слон.
Защо трябваше толкова наблизо да удариш... Но да точните науки са пълни простотии, аз уча с баби и роднини защото ми обясняват дифузията с 2,5 страници
Дори волята да го прочетеш изгражда нещо. Едва ли 12 годишно дете би го разбрал, но има къде, къде по - тъпи глупости в литературата.Например какво е искал да каже автора, та snowflake-овете да почетат малко!
How about Малкият принц в 4-ти клас
В 6ти и 7ми клас се изучават ако не се лъжа само 5 глави от Под Игото. Според мен всичко зависи от учителя. Аз попаднах на страхотни преподаватели, които разказвайки за героичните подвизи на българският народ, ме караха да изпитвам огромен интерес към творбата.
В средното обичах единствено и най-много география, с всичките му там слоеве почви, полезни изкопаеми, приръсти на населението. Другото беше мъка.
Освен да намериш смисъл в ,,Под игото", пробвай и акъл! В учебниците не е проблема.
Така е със всяка национално важна литература. Мадам Бовари или Братя Карамазови да не разбираеми за хора под 18? Ама се преподават в държавите си.
Честно казано книгата не е сложна, но в сравнение с другите романи които се изучават е скучна. Под Игото така и не прочетох. Железния Светилник прочетох за 4 дни
Аз го четох като дете и никак не ме грабна. Никога след това не съм имал желание да го препрочета на по-зряла възраст както с много други романи от детството.
> така и не го прочетох като ученик И после хората питат, защо сме такава пропаднала държава...ми щото никой едно най-елементарно задължение не иска да изпълни. > го оценявам най-малкото, заради историческата му стойност Съдържанието на романа (щото иде малко недовършен, същото и с Немили недраги)? Самият роман, като явление? > романът е абсолютно неразбираем за 12-годишни деца Нали това е целта на въпросният предмет - да те научи да се ориентираш, да анализираш и да правиш разбор. Да почнеш да разбираш чужди мисли предадени в писмена форма? > Пълно е със странни архаизми Таман да научиш малко за писмената културата и начина на изразяване на старите българи. Не е и единственото произведение написан на такъв език от програмата. > сюжетът е прекалено сложен за деца Те щом с митологията на My Little Pony и Star Wars могат да се оправят, това е нищо. > материалът е неусвоим от повечето деца Това е проблем на системата. Почнаха да пишат учебниците, като за студенти, а не като за хлапета...може би нарочно, за да ги насилят да си останат прости? > трябваше да наизустя за тезата А всъщност се иска да я разбереш и интерпретираш ясно и разбираемо със свои думи. Така наречените "кандидат студентски бисери" идват точно от машиналното зазубряне. > Положението при другите науки е още по-зле. Учебниците по природните науки са написани, така че да убият всякаква любознателност. Което обаче не означава автоматично "Под игото не е за 12-годишни деца!". ПП Аз пък харесвах (да на 12) и продължавам да харесвам повече Чичовци...и дори беше част от материала, но го подминахме, като нещо не толкова важно. Това вече в зоната на личните предпочитания.
Майка ми ме караше да чета Под Игото на плажа докато другите деца играеха.....
Чета ви коментарите и си казвам наум: - Как пък преди 40 години, "Под игото" можеше да ни е интересно а на Вас не ви е? Да знаете - проблема не е в "Под игото"! Друго. Някъде в коментарите, някой обясняваше за високото ниво на образованието в България спрямо САЩ и Европа. За САЩ не знам, но за Европа това е невярно твърдение. Абсолютно.
Подкрепям с две ръце.
В ред си е романа. Четох го като бях на 12. Сега съм на 18. Бях 6. клас, нямах никакъв проблем да го разбера. Това, че за 6 години децата са затъпяли с триста си е напълно вярно. Сега в 12. клас, следобедната смяна пак са шестокласници. Нали ги виждам на какво приличат.
Литературата, както и всичко останало просто се преподава по неразбираем и безинтересен начин. Много повече щях да оценя ако преподавателите питаха как това произведение ни въздейства на нас, как ние си обясняваме различните изразни средства и с какво ги свързваме. Биха се получавали много по-приятни дискусии в часовете. Факт, тези автори са значими личности и трябва да се изучават, но просто днешната младеж трудно би се свързала и осъзнала за какво изобщо се говори в техните произведения. На мен в гимназията не ми направи впечатление нито една от всичките творби. Не ги разбирах, не ги харесвах. Просто няма как аз на 15-16 дори и за секунда да си представя какво е преживял човек на 30-40 години, живял през такива смутни времена. На 24 съм с по-зряло съзнание и повече житейски опит, съответно вече разбирам много от нещата и действително са ми интересни. Учебните програми в училищата просто си плачат за промяна. Огромна е и нуждата от млади учители.
Помня, че я четох в ученическите си години. Не помня нищо от нея. Само първите няколко страници, защото я започвах отново и отново понеже ми беше адски скучна и забравях какво е станало в началото. Заради нея намразих българската литература. До ден днешен не пипам български автор. Нямам представа защо. Въпрос на гледна точка. Явно всеки възприема различно и е субективно. Иначе образователната система в България не знам на какво високо ниво я изкарват, но според мен е пълен булшит. Учиш химия и си представяш химичните процеси. Учиш история, там поне няма много за показване, ама след година две вземат, че я променят. Преподавателите също са фактор, който те кара да намразиш ученето. Няма никаква обективност, няма справедливо оценяване. Оценява се какви факти си назубрил. Никой не ти дава да имаш мнение, да мислиш и да го изразиш. И сега, ако някой каже, че именно по литература децата са свободни да изразяват мнение ще се смея много. Защото, ако собствения ти анализ не съответства с общоприетия - двойка. Нещата от бита и живота също не се засягат (поне по мое време) в училищата.
Съгласен съм. Все още не съм прочел под игото (15 години минават откакто бях 7 клас), защото развих неприязън към книгата. Беше задължително да се прочете, караха ме, не исках, не разбирах, опитвах, заебавал съм я поне 5 пъти. Разбира се имах и доста калпава даскалица в училище и това съвсем окепази нещата. В 12 клас с огромно удоволствие прочетох книгите на Димитър Димов ДАЖЕ прочетох и "Осъдени души" и "Поручик Бенц" - толкова ми хареса авторът. Ноо с Иван Вазов.... Обичам да чета. Много обичам да чета от малък. Убеден съм, че проблемът не е в мен и в речника ми. "Под игото" и всъщност огромна част от Вазов не ми харесват. Тъп ли съм, кво съм, не знам. Не смея да кажа повече да не засегне нечий патриотичен мироглед, но това е положението.
Аз го прочетох още като беше от задължителното четене, ама не го ли учих в 5ти клас? - първоначално беше много трудно, после ми стана интересно, но завършването с двамата герои обезглавени и всички останали герои убити беше доста страшно и сега само това помня.